Да яхнеш Змията

Уили нямаше представа какво означава това. Беше сключвал сделки с престъпници, както и с големи национални и религиозни водачи. Бе видял голяма мизерия и бе придобил голяма власт. Бе изкачил хлъзгава, коварна стълба, за да спечели известност, живеейки в толкова сложен свят, че понятието за горе и долу, добро и зло беше напълно заличено от характера на другите хора и от заплетеността на съвременния живот. Той се бе развил във всяка посока, която изглеждаше подходяща за оцеляването му.

И сега знаеше, че за да оцелее, трябва да намери начин да се измъкне от Съединените щати. Той имаше голямо влияние в Америка и можеше да се свърже с хора по самите върхове на правителството. Те бързо щяха да откликнат на обаждането му, защото бе инвестирал много пари в кампаниите им. Но Уили не вярваше на американските политици — те се вписваха в повечето определения за нищожния човек на Учителя. Щяха да надушат опасността, ако му помогнат, и да започнат да отричат връзките си с него. Поради тази причина той не се обади на политик или на адвокат, а на един кльощав млад гангстер от тонгата на име Сухоземния дракон. Уили знаеше, че момчето ще отиде да посрещне сто и осемдесетте нелегални имигранти. Бяха дали на Уили номера на клетъчния телефон на Сухоземния дракон, в случай че възникнат проблеми. Уо Лап се свърза с младежа и му каза какво да направи. Оставаше му само да се моли на Бога заповедите му да бъдат изпълнени точно.

Реши да не сключва сделки с американската правосъдна система. Западните адвокати бяха нищожни хора, които ценяха повече богатството и самолюбието, отколкото принципите. Той реши да поеме нещата в свои ръце. Бе измислил план, за да се измъкне. Единствената трудност щеше да бъде да накара хората, които го бяха арестували, да разпознаят искреността му толкова непогрешимо, колкото неприятната миризма. Уили се надяваше да предостави на тези нищожни хора смрад, която да ги задави.

В десет часа на другата сутрин Уили бе изкаран от килията на предварителния арест на третия етаж в Паркър Сентър. Заведоха го в голяма стая за разпити без прозорци на петия етаж. Той влезе и се озова пред хубав, добре облечен чернокож мъж. Уили усещаше, че чернокожите са лукави, немотивирани хора. Смяташе ги за безнадеждна раса. Чернокожият се представи като Камерън Джоуб и каза, че е главен прокурор на щата Калифорния — нещо, което на Уили му беше трудно да разбере. Американската система изглеждаше твърдо решена да награждава не способностите, а коварството. В стаята присъстваха още двама души — полицай на име Верба и белокос, изтънчен мъж със сини очи, който не му беше представен.

Поканиха го да седне. На масата пред него имаше папка. Камерън Джоуб включи касетофон и каза мястото на срещата, датата и часа за протокола. Сетне прочете правата на Уили.

— Знаем, че говорите английски много добре — каза чернокожото нищожество, — но желаете ли преводач?

— Много любезно от ваша страна, но не е необходимо — спокойно отговори китаецът, прикривайки гордостта и същевременно презрението си.

— Ще бъдете обвинен в съучастие в непредумишлено убийство на двама полицаи, опит да избегнете арест и в заговор за убийствата на Прескот Касиди и Анджела Уонг. Поради сериозния характер на тези престъпления и международните последици горещо ви препоръчвам да си вземете адвокат — продължи Джоуб и седна срещу него.

— Не желая адвокат — тихо каза Уо Лап.

— Не съм съгласен с вас, но в такъв случай искам да подпишете този текст. Там пише, че са ви били прочетени правата и ви е бил предложен адвокат. И още, че съм ви препоръчал да се възползвате от адвокат, но вие доброволно сте отказали.

Той връчи листа на Уили, който набързо го прочете и протегна ръка да му дадат писалка, сетне го подписа.

— Господин Уо Лап, пред вас има папка. Моля ви, отворете я. Вътре ще намерите два документа. Единият е копие на споразумение, взето от храма в Града на стените в Цзюлун, централата на вашата триада в Хонконг. Другият е напечатан текст от касета, намерена в автомобила на Прескот Касиди.

— Нямам такава централа в Хонконг — рече Уили. — И не познавам човек на име Прескот Касиди.

— Документът представлява договор между вас и Чен Бода, който, убеден съм, знаете, че е председател на Китайската военна комисия в Пекин — невъзмутимо продължи прокурорът. — В споразумението пише, че вие ще се кандидатирате без конкуренция за губернатор на Хонконг на изборите в средата на 1998 година, като в замяна ще получите огромна финансова подкрепа, уточнена в параграф трети. В параграф шести пише, че ако не ви изберат, китайското правителство ще ви помогне да възвърнете поста си на Шан Чу. Разбрах, че Шан Чу е нещо като президент или председател на триадата. Документът, разбира се, е написан на китайски, но пред мен има точен превод. Ако обичате, бихте ли прочели параграфа, за който говоря?

Уили погледна шестия параграф. Той бе наблюдавал написването на документа в следобеда на историческата си среща с президента на Китай в красивата градина „Зон Нан Хай“ в Пекин.