Да яхнеш Змията

„Хорнблоуър“ се движеше, тласкан от дизеловия си двигател с максималната си скорост от седем възела. Корабът бе предназначен за кратки обиколки из залива и в открито море подскачаше и се тресеше. След десетина минути Чарли се усмихна, като видя, че тримата наперени младежи се наведоха над перилата и повърнаха.

Чарли Макгуайър провери служебния си револвер „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър, за да се увери, че ще може да го извади лесно, ако се наложи. Не се притесняваше много, защото не мислеше, че трите мършави момчета ще му създадат проблеми. Онзи, който се казваше Ло Син, влезе в каютата. Лицето му беше пребледняло от повръщането. Освен това беше изпотен, макар че топлият вятър „Санта Ана“ бе спрял да духа и нощта беше хладна. В очите му се четеше паника. Сякаш се страхуваше от водата.

Най-после Чарли съзря сигналните светлини на кораб в далечината и след малко видя осветения от луната силует на ръждясал траулер.

„Хорнблоуър“ се приближи до „Голдън Хайнд“ от източната страна, за да се възползва от появилия се студен вятър. Чарли Ирландеца намали оборотите и се опита да докара кораба до траулера, без да одраска боята на щирборда. Сетне изкрещя на ченгетата си да хвърлят въжетата и угаси двигателя. На палубата на стария риболовен кораб се бяха скупчили голяма група китайци, който нямаха търпение да слязат от ръждясалото корито.

Щом затегнаха въжетата, Чарли излезе от кабината на щурвала и се качи на траулера. Поздрави го мексиканският капитан със сплъстени коси, мазна кожа и мокра от пот фланелка.

Вонята на борда на траулера беше неописуема — смесица от старо машинно масло, плесен, човешки изпражнения и повърнато. Той погледна уплашените, пребледнели от морската болест лица на близо двестате азиатски имигранти, които говореха шепнешком на пет-шест различни диалекта. Три жени държаха недохранени бебета, а останалите стискаха мръсни вързопи, съдържащи оскъдните им вещи. Изглежда, че отговорникът им беше един млад китаец. Мършавият жълтурко, облечен в черно, се приближи до този човек. Разговаряха минута, после Ло Син отиде при Чарли и заповяда:

— Тръгва сега.

— Можеш ли да кажеш: „Лапни ми кура“? — отговори му Ирландеца.

— Тръгва сега — повтори кльощавият младеж и посочи „Хорнблоуър“.

Чарли кимна. Започнаха да прехвърлят на борда нелегалните имигранти. Те се хилеха и сочеха чистите тоалетни. Коленичеха и докосваха лъскавия чист линолеум на палубата. Ламперията на „Хорнблоуър“ беше от шперплат и според Чарли главната каюта приличаше на кабинет на данъчен инспектор, но за китайските имигранти това беше истински лукс. Те седнаха на пейките и прибраха колене като послушни деца, чакащи училищния автобус. Корабът се люлееше силно.

Най-сетне всички имигранти се качиха на борда и двамата детективи под прикритие развързаха въжетата. Чарли отиде при тях.

Сухоземния дракон кимна на Дългата змия и Бойния петел. Тримата бързо извадиха от раниците си деветмилиметрови автоматични пистолети. Дългата змия и Бойния петел се приближиха до двамата детективи, които се бяха навели над перилата и прибираха въжетата, а Сухоземния дракон застана зад Чарли.

— Влезте вътре и седнете. Ние ще се оправим — изкрещя Ирландеца на мършавия младеж.

— Да ти го начукам, тъпако! — каза Сухоземния дракон, употребявайки един от малкото изрази на английски, които знаеше.

После изпразни пълнителя на пистолета си в Чарли Макгуайър, поваляйки го през перилата. Дългата змия и Бойния петел стреляха едновременно и убиха на място двамата нищо неподозиращи детективи. Имигрантите се развикаха. Трите ченгета от полицията в Лос Анджелис умряха за секунди и паднаха зад борда.

Бойният петел влезе в кабината. Обожаваше корабите. Този изглеждаше бавен, но лесно управляем. Той разгледа уредите и превъртя стартера. Моторът забръмча. „Хорнблоуър“ потегли, отдалечавайки се от ръждясалия траулер.

Фу Хай стоеше на задната палуба. В гърлото му бе заседнала горчилка. Той гледаше потресен как един от мъртвите полицаи се носеше по осветените от луната вълни. Моряшката му фланелка се бе издула от водата като корема на преяла риба.

Ал Катсукура се надяваше, че няма да повърне в морето. Патрулният катер на Марина дел Рей силно подскачаше по вълните, защото трябваше да се движи бавно, за да не го забележат от борда на бавно носещия се по водите „Хорнблоуър“. В един часа след полунощ стана студено. Топлият вятър „Санта Ана“ бе духал през целия ден и сега изведнъж бе спрял и над водата започна да се спуска гъста мъгла. След двайсет минути наоколо не се виждаше нищо.

— По дяволите — изруга Ал, гледайки стената от бяла мъгла.

— Спокойно. Имаме радар — каза капитанът на патрулния катер.

С помощта на радара те проследиха „Хорнблоуър“ до брега, който около залива Санта Моника беше неравен на изток и на запад. Неочаквано „Хорнблоуър“ подмина канал Марина дел Рей и продължи на югоизток.

— Какво прави Чарли, по дяволите? — учуди се японецът, без да подозира, че Ирландеца вече не може да направи нищо и потъва във водата на осем километра от тях.