Да яхнеш Змията

Четиримата бандити слязоха от колата и безшумно затвориха вратата. Оставиха Лафранс да седи зад волана и му казаха да бъде готов, да потегли, след като чуе изстрели. Двама от тях нарамиха руските автоматични пушки, които извадиха от багажника. Бяха ги купили преди няколко месеца от триадата. Другите двама грабнаха пушки с рязани цеви, известни като „улични метачи“.

Четиримата убийци тихо тръгнаха към тъмната къща на Надин.

37. Чарли Ирландеца

Поредицата от случки, поради която Чарли Ирландеца се озова на борда на „Хорнблоуър“, беше сложна и заплетена. Цялата история започна преди два дни, когато кльощав млад китаец на име Ло Син, който едва говореше английски, резервира кораба за петък вечерта. Китаецът искаше да наеме двайсетметровия увеселителен кораб с три палуби. Остави деветстотин долара в брой като гаранция и каза на ужасно развален английски, че желае гориво най-малко за петдесет километра. Служителят на компанията се усъмни и се обади на полицията в Лос Анджелис. Обаждането беше препратено в отдел „Азиатска престъпност“ и стигна до бюрото на Ал Катсукура. Ал се свърза с Паркър Сентър, за да получи помощ при следенето, и така ирландецът Чарли Макгуайър, детективът от отдел „Тежки престъпления“ с най-богати познания по мореплаване, бе изпратен под прикритие да изиграе ролята на капитан на „Хорнблоуър“. В единайсет и няколко минути в четвъртък през нощта същият мършав китайски задник се появи отново. Този път носеше бележка, написана на ръка, с която настояваше часът на тръгването да бъде променен. Искаше да вземе кораба двайсет и четири часа по-рано, точно преди полунощ. Чарли беше вкъщи и спеше дълбоко, когато от компанията му се обадиха и казаха, че „Хорнблоуър“ е в залива, натоварен със застрахователи от Ориндж Каунти, които празнуват годишните си премии.

— Ами върнете шибания кораб на кея. Изобщо не ми пука за застрахователите — заяви той.

Последва стандартната полицейска процедура по приготовления в последната минута. Чарли Макгуайър се обади на трите други ченгета под прикритие. Събуди ги, изслуша ругатните им, после им каза да млъкнат и да си размърдат задниците. Бръкна в джоба си да потърси телефонния номер на японеца с бухалските очи, който го бе набутал в тази история.

— Да — отговори Ал Катсукура, който беше в Паркър Сентър и говореше по клетъчния си телефон.

— Операция „Сух док“ започва — каза Чарли.

— Сега?

Ал изсумтя. Не му се искаше да напуска Паркър Сентър, защото започваше да подозира, че случаят Касиди ще бъде нещо голямо, което се случва веднъж в живота и ще му донесе слава и почести. Преди час бяха разрешили на Уо Лап Лин да се обади по телефона. Ал стоеше наблизо и се опитваше да подслушва, но Уили говореше тихо на фукиенизийски. Катсукура говореше свободно японски, но знаеше съвсем малко кантонезийски и още по-малко фукиенизийски, затова не разбра нищо. Оттогава всички седяха и чакаха какво ще стане по-нататък. Таниша Уилямс и Уилър Касиди си бяха тръгнали. Камерън Джоуб също. Ал реши да прекара цялата нощ в Паркър Сентър, за да не пропусне нещо. И точно сега трябваше да се занимава с шибания имигрантски случай. Трябваше да си вдигне задника и да отиде чак до залива за по-малко от час. Участието му в операция „Сух док“ беше да наблюдава какво става от патрулен катер на бреговата охрана и да бъде на разположение, за да координира действията на екипите на сушата за по-нататъшно следене.

Той бързо излезе на паркинга срещу Паркър Сентър, намери колата си и потегли. Грабна списъка с номерата на екипа си и шофирайки с една ръка, започна да буди ядосаните азиатски ченгета.

Всичко беше на мястото си, когато Сухоземния дракон, използвайки истинското си име Ло Син, слезе на кея с Дългата змия и Бойния петел, двамата му съучастници от бандата „Бамбуковия дракон“. Тримата бяха облечени в черно. Чарли Макгуайър чакаше до кораба с двама полицаи под прикритие от отдел „Тежки престъпления“: детективите Лио Хъф, дебел и червенокос, и Кларк Джонсън, дебел и плешив. Ченгетата бяха облечени в униформите на екипажа на „Хорнблоуър“ — бели панталони, моряшки фланелки и бели ленени сака, които им стояха смешно. Приличаха на зле подбрани гребци на гондола в мюзикъл от петдесетте години.

— Тръгва — каза Сухоземния дракон и посочи кораба.

Тримата млади китайци имаха раници на гърба и Чарли искрено се надяваше, че в тях няма оръжия.

— Носиш ли останалите пари? — попита Чарли. — Платил си само половината. Корабът струва деветстотин долара на час. Най-малко осемстотин.

— Тръгва сега — настоя Сухоземния дракон.

— Имаш ли мангизите в брой? — повтори ирландецът и потърка пръсти.

Бандитът най-сетне разбра какво се иска от него.

Той бръкна в джоба си, извади пачка стотачки и даде на Чарли лист хартия с указания за маршрута.

— Тръгва сега — каза за трети път той и това ядоса Ирландеца.

След петнайсет минути тримата гангстери от „Бамбуковия дракон“ и тримата детективи под прикритие потеглиха. Излязоха от пристанището и се отправиха един бог знае накъде.

— Не се будалкате, а, лайнари такива — измърмори Чарли.