Да яхнеш Змията

Каналът завиваше надясно. Пред тях мъждукаше светлина от свещ. Двамата спряха и се заслушаха в песента. Гласовете се чуваха ясно. Мелодията беше обикновена и приятна. Уилър вдигна два пръста към очите си, сетне посочи тунела, показвайки, че ще отиде да види какво има там. Таниша кимна и той тръгна към слабата светлина, опитвайки се да не вдига шум. Доближи се до стената и започна да се промъква покрай нея. В ръката си стискаше дръжката на револвера „Смит и Уесън“. Ако имигрантите бяха около свещите, позицията в отсрещната страна на стената щеше да му даде възможност да ги види ясно, без те да го забележат.

Уилър насочи револвера напред и се приближи. И тогава ги видя. На по-широкото пространство на разклона, където се срещаха четири тръби, седяха стотици хора. Бяха се сгушили един до друг. Бебетата вече не плачеха. Китайците бяха мършави и недохранени. Мръсните им коси висяха над лицата.

Един от мъжете стана и тръгна към него. Уилър се боеше да помръдне, за да не разплиска вода и да вдигне шум. Не мислеше, че човекът го е видял, но китаецът продължи да върви към него с наведена глава. После, когато беше само на няколко метра от Уилър, мъжът разкопча панталона си, извади члена си и започна да уринира. Свърши и изведнъж вдигна глава. Погледите им се срещнаха.

Китаецът извика и настъпи хаос.

Уили внимателно наблюдаваше пилотите си. Не бе помръднал от прага на пилотската кабина.

Напускаха американското въздушно пространство, когато помощник-пилотът посочи към прозореца до него. До дясното крило се движеше нещо. Уили погледна през прозореца и видя, че на неколкостотин метра ги преследва изтребител Ф-16. Гюнтер се обърна наляво и каза:

— Тук има още един.

— Щях да им се обадя и да им кажа къде е — рече Уили. — Обещах им. Провериха ме с детектора на лъжата. Не ги излъгах.

И той наистина възнамеряваше да го стори. За него нямаше смисъл да взривява летището в Лос Анджелис с ядрена бомба, след като го освободяха. Такъв терористичен акт би го направил най-търсения престъпник на света. Първият терорист, който взривеше ядрена бомба в западен град, щеше да бъде набелязан и мъртъв до една година. Ето защо смяташе да им каже къде е бомбата, но нищожните хора, с които имаше вземане-даване, не му бяха повярвали и не бяха дали възможност планът му да се осъществи.

— Свържете се с тях и им кажете. — Гласът му вече не беше спокоен. — Обяснете им, че ако не върнат изтребителите, няма да им кажа къде е бомбата. Те нямат време. След по-малко от четирийсет минути бомбата ще избухне.

Уили погледна часовника си. Говореше все повече като нищожен човек.

Той усети, че злият му тигър се размърда. Губеше контрол над ужасния звяр.

Гюнтер взе микрофона и предаде съобщението.

След няколко минути получи отговор — кратък и ясен.

— Да ти го начукам, Чарли — рече генерал Кларк от пилотското място на първия Ф-16, после изключи радиопредавателя и каза на пилота на другия изтребител: — Тук е Ритника, Убиецо. Онзи таласъм всеки момент ще напусне американското въздушно пространство. Той е терорист, който бяга от закона. Ще го очистя от нашата страна на линията. Имаме гореща мишена. Следвай ме.

Генерал Кларк наклони изтребителя надясно, гмурна се и се появи до опашката на самолета на Уили. Убиеца направи същото.

Гюнтер се извърна, за да се опита да види двата изтребителя зад него.

— Казах им, че ще съобщя къде е бомбата. Казах им — хленчеше Уили.

— Мисля, че искат да ни свалят — рече пилотът.

Генерал Кларк изстреля „Сайдуиндър“. Ракетата се стрелна на четиристотин метра в студеното небе над Тихия океан и се насочи към десния мотор на „Фолкън“. Уили усети удара. Самолетът рязко се наклони, поваляйки го на колене върху бежовия килим. След секунда ракетата експлодира и самолетът се взриви, превръщайки Уили и двамата му пилоти в частици ситна мъгла.

Когато отломките докоснаха повърхността на океана, имаше само няколко парчета по-големи от телефонна кабина.

Фу Хай чу, че имигрантите изпищяха, обърна се и видя тъмния силует на Уилър Касиди, който стоеше до групата и държеше револвер. В Пагодата на червеното цвете Фу Хай бе стрелял напосоки и го бяха ранили. Този път той насочи автоматичния пистолет и внимателно се прицели. Дулото избълва поток от руско олово.

Куршумите рикошираха в тунела. Единият улучи Уилър в дясната страна на гърдите и го повали на земята. Магнумът беше зареден и той изстреля четири куршума, докато падаше. Фу Хай извика и се строполи във водата. Уилър седеше на бетона и студената вода обливаше краката му. Той погледна гърдите си и видя, че ризата му се обагря в кръв.

— Лоша работа — измърмори и усети, че Таниша коленичи до него. — Провери дали онзи тип е мъртъв. Той има автоматичен пистолет. Внимавай! Може да има и други пазачи.

Тя погледна раната му и сърцето й се сви от страх. Истина ли беше това? Нима най-сетне намери сродна душа, само за да го загуби в този тъмен, подземен канал?

— Побързай — добави Уилър през стиснати зъби.