Читаем Да яхнеш Змията полностью

— Ако е така, съжалявам. Но това не е мой проблем. Те искат да отнема пълномощията ти, докато съберат достатъчно информация за теб. Смятат, че им е дошло до гуша. Трябва да потърсиш помощта на полицейския профсъюз. И в двата случая си отстранена от разследването на убийството на Анджела Уонг.

— Кой ще го поеме?

— Предай всичко на Рей Фонг.

Явно полицията в Лос Анджелис я бе набелязала за изчезнал вид.



Таниша и Рей отидоха да хапнат нещо. Чувстваха се неловко и почти не разговаряха. Фонг й каза, че са се отнесли несправедливо с нея. После я изпрати до дома й и тя му даде плъха.

— Убеден съм, че ще спечелиш слушането пред Отдела за вътрешно разследване — неуверено изрече той.

— Имам приятелка, която е лейтенант от отдел „Убийства“. Омъжена е за патрулиращ полицай, който я пребива от бой. Една нощ преди около месец той съвсем загубил контрол и на нея най-сетне й писнало. Извикала ченгетата. Семейството живее в Санта Моника, затова дошла местната полиция. Когато разбрали, че съпругът й е полицай, те не го арестували, макар че тя стояла пред тях окървавена от побоя с палката. На сутринта я извикали пред Отдела за вътрешно разследване и я наказали за това, че се е обърнала към ченгетата от Санта Моника и е опозорила полицията. Простотиите спрямо мен са само протоколни.

— Знаеш ли, бих искал да те виждам от време на време — неочаквано каза Рей. — Може да разсъждаваме заедно по случая. Ще те държа в течение и когато свърши онази история с отдела, ще бъдеш във форма да продължиш работа.

— И кой ще купува виното? — иронично подхвърли тя.

— Виж какво, Тиша… Няма да е толкова лошо.

— Ти си добър човек, Рей. Да не разваляме нещата.

Накрая той се усмихна и стисна ръката й.

— Успех — каза. Качи се в колата си и потегли.



В два часа след полунощ телефонът на Таниша иззвъня. Тя вдигна слушалката.

— Добре ли си? — попита Рик Верба.

— Да, капитане. Защо?

— Само проверявам… Хайде, заспивай.

— Капитане…

Но той затвори. Таниша се замисли. Шефът на отдела не ти се обажда в два часа през нощта само за да провери дали спиш дълбоко. Седна и провеси крака от леглото. После се обади в отдела.

— Силите за борба с азиатската престъпност — отговори дежурната телефонистка от централата.

— Обажда се Таниша. С кого разговарям?

— С Елън.

Елън беше една от четирите азиатки, които отговаряха на телефоните в отдела. Беше цивилна служителка, която говореше седем източни езика, включително три от най-популярните китайски диалекта — мандарински, кантонезийски и фукиенизийски.

— Наред ли е всичко? — попита детективката.

— Не съвсем…

— Какво става?

— Някой е очистил Рей Фонг… Мъртъв е. Застрелян в главата.

— По дяволите!

На Таниша започна да й се гади.

— Трябва да затварям, Таниша. Тук всички са обезумели.

Детективката набързо се облече. След двайсет минути беше в отдела.

Колата на Рей бе намерена на Хил стрийт, на една пресечка от Китайския квартал. Бяха я забелязали патрулиращи ченгета. Рей седял прегърбен над волана. Когато повдигнал главата му, полицаят видял, че челото му е отнесено.

Случаят бе поверен на Ал Катсукура. Той нямаше много време да разговаря с Таниша. Само спомена, че куршумът изглежда е проникнал през страничното стъкло от страната на шофьора. Рей явно е смъкнал стъклото, за да разговаря с убиеца си и е бил застрелян в лицето. Тя му каза, че Рей е работил по следа, свързана с единия от убитите бандити от „Бамбуковия дракон“. Вероятно прякорът му беше Китаеца. Ал кимна, записа информацията и излезе. И това беше всичко. Рей Фонг бе приключил кариерата си.

Таниша стоеше в стаята. Един след друг пристигаха детективи със сънени лица и разрошени коси. Беше три и петнайсет през нощта, но те се въртяха в коридора. Тя бе виждала такова нещо и преди, когато загиваха ченгета. Всички идваха на работа и чакаха с надеждата, че на някого ще му провърви и ще доведе убиеца. Всеки си представяше как ще влезе тайно в килията на задържания, докато пазачите като по магия ще отидат да пият кафе и после бавно и мъчително ще смачка топките на извършителя.

И Таниша беше една от тях, но в същото време беше различна. Затова, след като стоя там половин час и си разменя погледи с другите ченгетата, тя излезе, качи се в колата си и потегли към Хил стрийт. Знаеше, че лесно ще намери мястото на престъплението. Районът щеше да е отцепен и охраняван. Вероятно щеше да има пет-шест съдебномедицински експерти и няколко телевизионни екипа.

Таниша мина покрай мястото, където Рей Фонг бе срещнал смъртта. Там наистина имаше много полицаи и въпреки късния час кипеше трескава дейност. Бавно навлезе в Китайския квартал. Неоновото осветление беше угасено и улиците бяха тихи и зловещи. Запита се какво е правил Рей тук.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Другая правда. Том 1
Другая правда. Том 1

50-й, юбилейный роман Александры Марининой. Впервые Анастасия Каменская изучает старое уголовное дело по реальному преступлению. Осужденный по нему до сих пор отбывает наказание в исправительном учреждении. С детства мы привыкли верить, что правда — одна. Она? — как белый камешек в куче черного щебня. Достаточно все перебрать, и обязательно ее найдешь — единственную, неоспоримую, безусловную правду… Но так ли это? Когда-то давно в московской коммуналке совершено жестокое тройное убийство родителей и ребенка. Подозреваемый сам явился с повинной. Его задержали, состоялось следствие и суд. По прошествии двадцати лет старое уголовное дело попадает в руки легендарного оперативника в отставке Анастасии Каменской и молодого журналиста Петра Кравченко. Парень считает, что осужденного подставили, и стремится вывести следователей на чистую воду. Тут-то и выясняется, что каждый в этой истории движим своей правдой, порождающей, в свою очередь, тысячи видов лжи…

Александра Маринина

Детективы / Прочие Детективы