— Ако е така, съжалявам. Но това не е мой проблем. Те искат да отнема пълномощията ти, докато съберат достатъчно информация за теб. Смятат, че им е дошло до гуша. Трябва да потърсиш помощта на полицейския профсъюз. И в двата случая си отстранена от разследването на убийството на Анджела Уонг.
— Кой ще го поеме?
— Предай всичко на Рей Фонг.
Явно полицията в Лос Анджелис я бе набелязала за изчезнал вид.
Таниша и Рей отидоха да хапнат нещо. Чувстваха се неловко и почти не разговаряха. Фонг й каза, че са се отнесли несправедливо с нея. После я изпрати до дома й и тя му даде плъха.
— Убеден съм, че ще спечелиш слушането пред Отдела за вътрешно разследване — неуверено изрече той.
— Имам приятелка, която е лейтенант от отдел „Убийства“. Омъжена е за патрулиращ полицай, който я пребива от бой. Една нощ преди около месец той съвсем загубил контрол и на нея най-сетне й писнало. Извикала ченгетата. Семейството живее в Санта Моника, затова дошла местната полиция. Когато разбрали, че съпругът й е полицай, те не го арестували, макар че тя стояла пред тях окървавена от побоя с палката. На сутринта я извикали пред Отдела за вътрешно разследване и я наказали за това, че се е обърнала към ченгетата от Санта Моника и е опозорила полицията. Простотиите спрямо мен са само протоколни.
— Знаеш ли, бих искал да те виждам от време на време — неочаквано каза Рей. — Може да разсъждаваме заедно по случая. Ще те държа в течение и когато свърши онази история с отдела, ще бъдеш във форма да продължиш работа.
— И кой ще купува виното? — иронично подхвърли тя.
— Виж какво, Тиша… Няма да е толкова лошо.
— Ти си добър човек, Рей. Да не разваляме нещата.
Накрая той се усмихна и стисна ръката й.
— Успех — каза. Качи се в колата си и потегли.
В два часа след полунощ телефонът на Таниша иззвъня. Тя вдигна слушалката.
— Добре ли си? — попита Рик Верба.
— Да, капитане. Защо?
— Само проверявам… Хайде, заспивай.
— Капитане…
Но той затвори. Таниша се замисли. Шефът на отдела не ти се обажда в два часа през нощта само за да провери дали спиш дълбоко. Седна и провеси крака от леглото. После се обади в отдела.
— Силите за борба с азиатската престъпност — отговори дежурната телефонистка от централата.
— Обажда се Таниша. С кого разговарям?
— С Елън.
Елън беше една от четирите азиатки, които отговаряха на телефоните в отдела. Беше цивилна служителка, която говореше седем източни езика, включително три от най-популярните китайски диалекта — мандарински, кантонезийски и фукиенизийски.
— Наред ли е всичко? — попита детективката.
— Не съвсем…
— Какво става?
— Някой е очистил Рей Фонг… Мъртъв е. Застрелян в главата.
— По дяволите!
На Таниша започна да й се гади.
— Трябва да затварям, Таниша. Тук всички са обезумели.
Детективката набързо се облече. След двайсет минути беше в отдела.
Колата на Рей бе намерена на Хил стрийт, на една пресечка от Китайския квартал. Бяха я забелязали патрулиращи ченгета. Рей седял прегърбен над волана. Когато повдигнал главата му, полицаят видял, че челото му е отнесено.
Случаят бе поверен на Ал Катсукура. Той нямаше много време да разговаря с Таниша. Само спомена, че куршумът изглежда е проникнал през страничното стъкло от страната на шофьора. Рей явно е смъкнал стъклото, за да разговаря с убиеца си и е бил застрелян в лицето. Тя му каза, че Рей е работил по следа, свързана с единия от убитите бандити от „Бамбуковия дракон“. Вероятно прякорът му беше Китаеца. Ал кимна, записа информацията и излезе. И това беше всичко. Рей Фонг бе приключил кариерата си.
Таниша стоеше в стаята. Един след друг пристигаха детективи със сънени лица и разрошени коси. Беше три и петнайсет през нощта, но те се въртяха в коридора. Тя бе виждала такова нещо и преди, когато загиваха ченгета. Всички идваха на работа и чакаха с надеждата, че на някого ще му провърви и ще доведе убиеца. Всеки си представяше как ще влезе тайно в килията на задържания, докато пазачите като по магия ще отидат да пият кафе и после бавно и мъчително ще смачка топките на извършителя.
И Таниша беше една от тях, но в същото време беше различна. Затова, след като стоя там половин час и си разменя погледи с другите ченгетата, тя излезе, качи се в колата си и потегли към Хил стрийт. Знаеше, че лесно ще намери мястото на престъплението. Районът щеше да е отцепен и охраняван. Вероятно щеше да има пет-шест съдебномедицински експерти и няколко телевизионни екипа.
Таниша мина покрай мястото, където Рей Фонг бе срещнал смъртта. Там наистина имаше много полицаи и въпреки късния час кипеше трескава дейност. Бавно навлезе в Китайския квартал. Неоновото осветление беше угасено и улиците бяха тихи и зловещи. Запита се какво е правил Рей тук.