Да яхнеш Змията

На две преки от мястото, където беше убит, удари спирачки. Намираше се пред китайския „светски клуб“, местната централа на триадата „Чин Ло“ в Лос Анджелис. Заведението се помещаваше в безлична сграда с гипсова мазилка и червена врата. Таниша бе проучила нещата и знаеше, че тук е свърталището на лосанджелиския клон на огромна международна триада, известна в Китайския квартал като Дружество за взаимопомощ. Целта на „Чин Ло“ със сигурност не беше взаимопомощ. И отново, както я бяха учили да прави в академията, Таниша се опита да подреди фактите.

Известни факти: тримата младежи, които Уилър Касиди бе изненадал в къщата на брат си, несъмнено бяха нелегални имигранти. Триадата „Чин Ло“ организираше един от най-големите незаконни канали за прехвърляне на хора от Китай в Хонконг и после в Америка. Освен това те използваха влиянието си върху уплашените китайски бизнесмени в Китайския квартал, за да ги принудят да наемат на работа нелегални имигранти. После триадата събираше надниците на имигрантите като отплата за оказаните пътнически услуги. Единствената улика, с която Рей разполагаше, беше думата „Китаеца“, татуирана на ръката на мъртвия гангстер.

Предположения: Таниша се запита дали Рей се бе добрал до някакво име в компютърните база данни. Ченгетата от отдел „Наркотици“ вкарваха в програмата имената на уличните бандити, за да открият истинската самоличност, скрита зад колоритните прозвища. Силите за борба с азиатската престъпност също имаха база данни. В главата й се въртяха множество въпроси. Зачуди се дали Рей е разбрал кой е Китаеца. Дали триадата „Чин Ло“ бе довела Китаеца в Америка и младежът бе разбрал, че никога няма да може да изплати дълга си за пътуването, работейки в ресторант? Със спечеленото там той едва би се изхранвал. Дали подобно на мнозина преди него Китаеца бе станал член на бандата „Бамбуковия дракон“ и бе започнал да върши опасни престъпления, за да върне парите? Дали това беше причината за появата на Китаеца в мазето на Анджи Уонг и в спалнята на Прескот Касиди? И накрая бе станал почетен гост във „фабриката за канута“ на доктор Смърт. Таниша се запита дали Рей бе дошъл тук, за да задава въпроси и бе научил нещо — достатъчно голямо и страшно, за да го проследят до колата му и да го изпратят при свещените му прародители.

Тя седеше в колата и си задаваше въпроси, докато гледаше обикновената врата на сградата на лосанджелиския клон на най-опасната криминална организация в света.

12. Записът

Когато сутринта излезе от болницата, Уилър отиде право в грил бара на клуб „Уестридж“. За това имаше две причини — първо, нуждаеше се от питие и от компания, за да се успокои, и второ, бе влязъл в новините на всички станции, като често го наричаха „кварталния герой“. Смяташе, че няма да е зле за несигурното му положение в клуба да се покаже там и да бъде обсипан с комплименти. Последната причина беше незначителна, но все пак шансът беше на негова страна.

В десет и трийсет сутринта той влезе в заведението, като се подпираше на патериците. Левият му крак беше бинтован. Махна с ръка и се усмихна на хората, които го мразеха. Отпусна се на канапето, подпря патериците в ъгъла и каза на Рамон да „даде гориво“.

Час по-късно още приемаше комплименти.

Доктор Клей Колинс и Лутър Харисън поздравяваха героя, пиеха бира и му изказваха съчувствията си.

— Казвам ти, Уилър, така както вървят нещата в Лос Анджелис, не можеш да караш колата си, без някой да не насочи пистолет срещу теб, за да ти я вземе, нито да се преместиш в другата лента на магистралата, без да избегнеш престрелка. Съпругите и дъщерите ни не са в безопасност. Ченгетата са толкова корумпирани, че вече не си правят труда да хващат престъпниците. Съдилищата са смехория, а затворите — препълнени. Лос Анджелис се е превърнал във военна зона.

Тая ужасяваща картина бе описана от доктор Колинс, пластичен хирург. Неговото оръжие беше скалпелът, с който вманиачено боравеше, оперирайки носовете, гърдите и коремите на жените от Бевърли Хилс.

— Случайно се озовах на неподходящото място в подходящия момент — скромничеше Уилър.

— Господи, и при това веднага след смъртта на брат ти. Прескот беше прекрасен човек… Талантлив, скромен, умен. Първо той, сега пък тази история. Труден период, Уилър — обади се Лутър.

— Да — съгласи се Уилър, изпитвайки едновременно тъга и облекчение от смъртта на брат си.

„Защо изпитваше облекчение?“

— Още едно шотландско, Рамон — каза, опитвайки се да удави в алкохол самопрезрението си.

По обяд седеше сам до масата в ресторанта. Получи много покани да обядва с членове на клуба, но вече му бе писнало да се прави на герой, пък и кракът ужасно го болеше. Въздействието на болкоуспокояващите, които бе взел сутринта, премина, а като пълен глупак Уилър бе забравил в болницата шишенцето.