Да яхнеш Змията

— Стана случайно. През шейсетте години, преди да ме лишат от адвокатски права за пушене на марихуана през почивката във федералния съд, се занимавах с радикали. Тогава вършех много доброволна работа. Специализирах се в делата на фалшификатори на документи, които бяха заловени за престъпления в Канада и очакваха екстрадиране в Съединените щати. Запознах се с няколко „Змийски глави“, бивши дисиденти в Китай. Мао щеше да ги убие, ако се върнеха, затова подадоха петиция до американското правителство за политическо убежище. Много ме биваше да печеля такива дела. После триадата „Чин Ло“ се свърза с мен. Искаха да работя за тях. Нещо в онези престъпници от триадата наистина ми подейства. Колкото повече виждах, толкова повече осъзнавах, че Щатите са под атака.

— Мислех, че сте настроен срещу правителството — отбеляза Таниша.

— Вие, ченгетата, все не схващате правилно! — разгорещи се Викърс. — Аз съм патриот. Обичам страната си. Но мразя тъпотиите. Виетнам беше голяма тъпотия. Уако също. А да крадат по триста милиарда долара годишно от данъчната хазна на Щатите — пари, които биха изхранили гладуващите деца — това също е тъпотия… По онова време ме лишиха от адвокатски права и създадох този Център за изследване на престъпността. Работя предимно с доброволци като Кели. Колкото повече се ровя, толкова по-силно смърди. Тук се води широкомащабна тайна война срещу Съединените щати, а президентът се страхува, че ще ядосаме китайците и ще загубим онзи огромен пазар. Бои се, че приятелчетата му като Бил Гейтс и Стивън Спилбърг няма да могат да изнасят продукцията си в Китай. Затова никой не прави нищо. — Последва дълго мълчание, после Викърс стана. — Ако питате мен, това писмо се отнася за изборите в Хонконг през 1998 година.

— Какви избори? — попита младата жена.

— Първите демократични избори, провеждани някога в комунистическа провинция.

Обадиха се да им донесат пица и започнаха да се хранят, а Викърс продължи да разказва:

— Споменаването на средата на 1998 година в писмото ме кара да се запитам дали голяма част от онова, което става в Лос Анджелис, не е свързано с изборите в Хонконг. За да разберете всичко това, трябва да знаете заплетената история на Хонконг. Начинът, по който хората се държат сега, е свързан с тази история.

Те се хранеха и слушаха забележителната политическа лекция на Викърс.

— Цялата работа е започнала през 1839 година. Знам, че това е било преди век и половина, но за да разберете как стоят нещата в Китай, трябва да знаете два факта — те почитат историята и никога не забравят нищо. — Уилард нави ръкавите на ризата си и показа космати, снежнобели ръце. — През 1839 година Китай нанася голям удар в далаверата с наркотици на британците, които от години търгуват с опиум срещу сребро в Кантон. Това поставя началото на първата китайско-британска опиумна война, която китайците бързо загубват. Когато на 29 август 1842 година подписват мирния договор, част от придобивките, получени от Британия, е един неплодороден малък остров с отвратително пристанище, близо до югоизточния бряг на Китай. Тогава там живеят само три хиляди души, предимно рибари и производители на тамян. Заради тамяна наричали острова Уханното пристанище. Китайците го дали на британците „за вечни времена“. Това бил Хонконг.

— Точно така — каза Таниша, която бе извадила бележника си и записваше всичко, макар Уилър да не разбираше как опиумните войни могат да имат нещо общо с убийствата на Прескот и Анджи Уонг.

— После започва втората опиумна война. От 1856 до 1858 година. Конфликтът избухва, когато китайците се качват на британския търговски кораб „Стрела“. Разбира се, китайците отново претърпяват поражение. Този път трябва да дадат полуостров Цзюлун, който се намира срещу пристанището на Хонконг, а после — и това е най-важното — голямо парче земя зад Цзюлун — за деветдесет и девет години. И точно този договор, подписан през 1898 година, изтече в полунощ на 1 юли 1997 година.

— Защо са им върнали всичко? — попита Уилър. — Току-що казахте, че британците са получили Хонконг и Цзюлун „за вечни времена“.

— Да, но Хонконг не може да функционира без Новите територии, островите и водното пространство около тях. Отнемеш ли Новите територии, лишаваш Хонконг от икономическа база. Остава съвсем малко. И така, през 1983 година, когато Китай заявява, че иска всичко, Британия съзира зловещо предзнаменование и се съгласява.

— Ясно. Разбрах — каза Таниша, като трескаво пишеше.