Да яхнеш Змията

— Джони Куонг — отговори Джулиан. — Обади ми се преди два часа и говореше много странно. Сякаш се сбогуваше. Трудно е да ти обясня, но от пет години сме партньори. Не можах да заспя. Тревожех се за него, затова позвъних на пейджъра му. Не отговаря. Нещо е станало.

— Къде си?

— Ами… Е, не съм в църква.

В същия миг Уилър чу женски смях и се досети къде е Джулиан.

— Добре. Какъв е адресът? Ще се срещнем там — каза Уилър.

— Той живее в апартамент на около петнайсет минути път от вас. На Куинс Роуд Ийст 2006. Аз ще се позабавя.

— Ще те чакаме отпред.

Сградата беше стара и непривлекателна. Намираше се в безличен квартал на ъгъла на Куинс Роуд и Суолоу стрийт. Таниша и Уилър чакаха от петнайсет минути, когато фордът на Джулиан спря пред мерцедеса им. Той слезе и се качи при тях.

— Добре че дойдохте. Не исках да се обаждам в управлението и да обърквам нещата за Джони. Новите комунистически началници само търсят причина да уволнят всички нас, ченгетата от старата кралска полиция.

Той погледна Уилър и Таниша, които мислеха, че инспекторът още е пиян. Тримата пресякоха улицата и влязоха в жилищния блок. Беше почти пет сутринта и слънцето започваше да озарява далечния хоризонт.

Взеха асансьора до третия етаж, после Джулиан спря пред врата без табелка и потропа. Никой не отвори.

— Как да влезем? Да разбием ли вратата? — попита Таниша.

— Знам къде държи резервен ключ — отвърна той, приближи се до пожарогасителя, отвори стъклото, бръкна вътре и намери ключа върху навития маркуч. Пъхна го в ключалката, превъртя го и отвори вратата.

Апартаментът на Джони беше претърсван. Вещите бяха разхвърляни на пода. Столовете бяха преобърнати и тапицерията им бе разпрана. Лавиците бяха опразнени и книгите бяха разпръснати на пода. Домът му приличаше на къщата на Прескот след посещението на китайските гангстери.

— Много неприятно — измърмори Джулиан и извади 7.65-милиметровия си руски пистолет.

В апартамента нямаше никого. Таниша отвори с нокът шкафчето в банята. Беше пълно с козметика и лекарства, което показваше, че Джони не е заминал по собствено желание. Имаше мехлем от тигрова мас, който той явно използваше, за да поддържа еластична обгорялата си кожа. Когато свършиха с претърсването, Таниша излезе от спалнята и видя, че Уилър гледа снимка в сребърна рамка.

— Не трябва да я пипаш — напомни му тя.

Той се обърна и й я показа. Снимката беше на Анджи Уонг, правена вероятно преди пет години. Косите й бяха прибрани на кок. До нея стоеше около двайсет и пет годишен китаец. Таниша се вгледа по-отблизо и видя, че това е същият млад мъж, чиято снимка бе оставена върху корема на Анджи Уонг.

— Кой е този? — обърна се тя към Джулиан и посочи красивия млад мъж.

Инспекторът се приближи до нея и погледна снимката.

— Това е Джони, преди пожара — отговори той. — С майка си, която живее в Америка.

23. Да спиш с тигър

Атаката върху възприятията му беше съкрушителна. Фу Хай вървя двайсет минути със затворени очи. Покрай ушите му бръмчаха мухи. Държеше се за колана на високия мъж пред него и отчаяно се опитваше да потисне пристъпа на гадене. Сетне, като по чудо, усети топлината на следобедното слънце. Вонята на човешки изпражнения и боклуци беше заменена с приятния мирис на вишнев цвят. Сега вървеше по трева. Чу птичи песни.

— Чакай тук — тихо каза на мандарински мъжки глас.

Силни ръце махнаха пръстите му от колана. Фу Хай изпитваше силно желание да се хареса на гласовете, които вече контролираха живота и бъдещето му.

Той бе загубил представа за времето, докато чакаше в тъмната стая в Града на стените. Изтърпя вонята благодарение на вентилационната шахта, свързана с улицата. Малко момче му донесе безвкусна храна. Фу Хай седна на пода, допря чело до коленете си и се замоли на Бога да го освободят от този затвор. Искаше му се да стане и да изтича на улицата, но нямаше къде да отиде. Онова, което го задържаше там, бяха мечтите му за Америка. Не знаеше колко време бе минало. Няколко дни, а може би повече. После един много висок мъж влезе и му даде превръзка за очите. Каза му да си я сложи и че е време да тръгват.

Сетне го поведе из вонящия Град на стените, а сега бяха другаде, на съвсем различно място. Фу Хай стоеше на слънчевата светлина и вдъхваше уханието на цветя и наскоро окосена трева. След известно време високият мъж се върна и без да маха превръзката на очите му, го въведе в някаква сграда. Фу Хай стъпваше по твърди плочки. Зад него се затвори тежка врата.

— Махни превръзката — каза високият мъж.

Фу Хай протегна ръце и развърза кърпата. Помещението беше прекрасно. Над главата му имаше великолепен таван с орнаменти. На колоните до входа, където стоеше, бяха изваяни позлатени дракони и змии. Прозорците гледаха към огромна ливада, простираща се на стотина метра. Фу Хай видя порутени сгради — гетото в Града на стените, през което току-що беше минал. Някъде наблизо се чуха камбани.

— Приготви се да се запознаеш с великия и най-могъщ Господар на тамяна — каза високият мъж.

— Как да се приготвя? — попита той.