Да яхнеш Змията

— Да. Взимах хероин от десетгодишен. Тя ме спаси от наркотиците и ме научи на английски. Кръсти ме Чонси. Уо Лап Лин също беше неин ученик. Госпожица Пулинджър се молеше на Бога за него, защото някога го бе обичала, но той тръгна по кривия път и стана един от дяволите на триадата. Продаваше отрова в Града на стените и стана член на „Чин Ло“. Сега е Шан Чу, най-лошият. Тя го наричаше „ужасен пакостник“. Опитваше се да го спре, но трябваше да съжителства с него. Не е възможно една англичанка сама да унищожи могъщата „Чин Ло“ или влиятелния й Шан Чу. Госпожица Пулинджър трябваше да плува в техния океан и да се пази да не я погълнат хищните риби.

Те го гледаха и мислеха едно и също — Чан Чак беше ценен източник на информация. Таниша стана и се приближи до него.

— Ти си израснал в Града на стените. Живял си там, нали?

За миг той изглеждаше уплашен, но после кимна.

— Нуждаем се от помощта ти, Чонси. Ако ти донесем частична карта на Града на стените, ще ни кажеш ли дали е точна и би ли я довършил?

— Всеки, който начертае карта на Града на стените, ще умре от Живата смърт. — Гласът му изтъня от страх. — Живата смърт продължава три дни. Поддържат те жив с лекарства и използват игли за акупунктура, за да събуждат умиращите нерви, така че да чувстваш по-силно болката. Разрязват мускулите и сухожилията ти един по един. Пускат в ануса ти гризачи, които изяждат вътрешностите ти, докато още си жив. По-добре е да се самозапалиш.

— Отседнали сме в хотел „Пенинсюла“ — след кратко мълчание каза Уилър. — Ако можеш да ни помогнеш…

Той млъкна, защото Чан Чак отмести поглед и наведе глава.

— Госпожица Пулинджър беше много смела — изрече с изпълнен с уважение глас. — Плуваше в техните води и намираше начин да избягва ухапването от хищна риба. Аз съм само обущар. Работя с кожи. Имам две деца и съпруга, която е много болна от малария. Не съм силен като госпожица Пулинджър. Аз съм обикновен човек. Тя беше дете на Буда. Нямам нейната смелост. И никога няма да я имам. Не мога да ви помогна.

И той се обърна и излезе.

22. Мръсната подводница

Ресторант „Черния лебед“ се намираше на втория етаж над нощен клуб „Корал“ в квартал Уан Чай в Хонконг. Уилър и Таниша седяха в сепарето в малката стая отзад, което ресторантът запазваше за важни личности като Джони Куонг, и гледаха изумени как прочутият обезобразен инспектор загребва с лъжица мозък от черепа на мъртва маймуна. Окосмената глава на животното беше отрязана и мозъкът — сготвен на масата пред тях. Джулиан Уинслоу си беше поръчал друго национално ястие — супа от тестиси на прасе, от което в горещото затворено помещение се разнасяше силна остра миризма. Таниша и Уилър загубиха апетита си, когато видяха как отрязват главата на маймуната. На масата пред тях имаше неизядена рибена супа и копие от картата на Куинси. Чертежът беше озадачаващ и изобразяваше стотина пресичащи се линии, някои завършващи в задънени улички, други криволичещи безцелно и кръстосващи се отново, като изсипани на пода спагети. Картата беше надраскана с китайски йероглифи, които, както Джони каза, обозначаваха приблизителните разстояния. Чертежът беше непълен, объркващ и почти неразгадаем. Джони обясни, че отгоре на всичко изобразява само първите две пресечки на Града на стените, които бяха общо десет и се простираха във всички посоки около централния парк, където се намираше храмът.

— Жалко — каза Джони. — Ако разполагахме с пълна карта, лесно можехме да нападнем Уили Уо Лап и да го спипаме.

Уилър продължаваше да гледа картата, обезпокоен от многобройните пресичащи се и блуждаещи линии.

— Кой е проектирал това място? — попита той.

— Никой — отговори Джулиан. — Разраснало се е като дървесна гъба, един етаж над друг. Ако някой блок се събори, хората ще съберат онова, което биха могли да използват, ще погребат мъртвите и ще построят ново жилище върху развалините. Вонята от боклуците е адска. Няма свястна канализация.

— Разбрах, че госпожица Пулинджър ни е напуснала — рече Джони, като изяде и последната хапка и избърса със салфетка напуканите си жълти устни.

— Да, но се запознахме с човек на име Чан Чак — отвърна Уилър. — Бил е един от учениците на Джаки Пулинджър, ако това е най-точната дума. Млад мъж на около двайсет и пет години. Израснал е в Града на стените. Обущар. Взехме адреса от визитната му картичка.

Джони протегна ръка и той извади от джоба си визитката и я подаде на детектива.

— Знам това място. В Цзюлун е — рече Джони и му го върна. — Той няма да каже нищо. Селяните се боят повече от Лиу Куция, отколкото от Уили. Лицето на злобното, мършаво куцо копеле е издълбано като лунен кратер и жълто като пикня. Ако някой се изправи срещу него, ще го обеси на червата му.