Да яхнеш Змията

Три години, три години, три години
кръв обагря река, кости покриват хълма.
Бяло цвете се отваря, червено разцъфва.
Три по три прави девет. Осемнайсет години
господар и слуга плачат неутешими.
Лицата пак засияват и пресъхват сълзите.
Кръв обагря небето, червеното цвете
и на реката водите.

После Фу Хай мина по моста. Вървеше бавно. Никога не бе изпитвал такава гордост. Бялото ветрило и Господаря на тамяна го целунаха. Уо Лап Лин го прегърна и го поздрави с добре дошъл в Братството. Шан Чу му благодари за невероятната смелост.

Това бяха най-щастливите мигове в живота на Фу Хай.

Традицията повеляваше след посвещаването да има тридневни тържества, но той бе избран за велика чест. Като нов член на триадата, който бе поискал да отиде в Америка, щеше да отговаря за сто и осемдесет нелегални имигранти. Фу Хай щеше да бъде уважаван „Змийска глава“, който щеше да пътува с тях, да надзирава пътешествието и накрая да ги предаде на бандата „Бамбуковия дракон“ в Лос Анджелис.

Най-сетне мечтите му се осъществяваха.

Час след като Таниша и Уилър напуснаха Макао, един от авангардите на Уили отиде да провери летището там. Използвайки влиянието си, той проникна в компютъра на „Американ Еърлайнс“. В списъка на пътниците на полет 821 до Лос Анджелис видя двете имена, които търсеше: Уилър Касиди и Таниша Уилямс. След това се обади на Уили Уо Лап.

Още преди самолетът да бе напуснал въздушното пространство на Китай, Уили вече подготвяше посрещането на враговете си в Лос Анджелис.

Трета част Умната маймуна

29. Сухоземния дракон

Любимото зодиакално животно на Ло Син беше драконът. Драконите бяха силни и властни. Ло Син чувстваше, че и той е такъв. Драконите бяха водачи и Ло Син също оглавяваше бойна секция на „Бамбуковия дракон“ в Лос Анджелис, една от най-големите и най-жестоките банди в Южна Калифорния.

Тъй като се възхищаваше на качествата на дракона, Ло Син го избра за свое прозвище. Той беше Дракона, докато някой от тонгата не разбра, че Ло Син не може да плува и ужасно се бои от водата. Оттогава го кръстиха Сухоземния дракон — име, което изобщо не му харесваше. Но прякорът остана и сега Сухоземния дракон и двама от главорезите му чакаха пред митницата на „Американ Еърлайнс“ в Лос Анджелис. Всички бяха въоръжени с деветмилиметрови берети и физическите описания на двамата американци, които трябваше да хванат, претърсят и убият безмилостно, макар че Сухоземния дракон възнамеряваше да промени тази последователност.

Ло Син погледна най-добрия си главорез, Белия вълк. Истинското му име беше Тзан Ло Жин и също като него беше роден в провинция Фу-Киен в Китай. Ло Жин беше висок, със здрави мускули и бърз като светкавица. Белия вълк би убил всеки, ако Сухоземния дракон му заповядаше, и вече бе доказвал това няколко пъти.

На изхода на летището стоеше братовчедът на Ло Син, Лък У, чието гангстерско прозвище беше Синьото куче, и оглеждаше първите пътници, слизащи от самолета на „Американ Еърлайнс“. Кучетата бяха наблюдателни и бдителни, отговорни и търпеливи — качества, които липсваха на Лък У. Той беше разсеян, тъп, безотговорен и невнимателен. Имаше само една характерна черта, свързваща го със зодиакалния знак, който бе избрал за свое гангстерско прозвище — винаги бе готов да се отбранява. Той не понасяше критика и вечно обвиняваше другите за провалите си.

Сухоземния дракон предпочиташе да остави вкъщи немарливия си братовчед, но се бе заклел да се опита да го научи на уличното бойно изкуство.

В коли на паркинга на летището чакаха още трима членове на „Бамбуковия дракон“. Сухоземния дракон щеше да се свърже с тях с портативния радиопредавател в мига, в който забележеше хубавия чернокос мъж и негърката. Беше решил да не предприема нищо в района на летището. Имаше няколко причини за това решение. Първо, от Хонконг със „Сингапур Еър“ пристигаха нелегални имигранти и той не искаше да рискува престрелка, която би затворила летището и усложнила влизането им в страната. Второ, летището винаги гъмжеше от полиция. Трето, там имаше твърде много свидетели и камери за наблюдение. И последно, до летището водеше само един път и ченгетата лесно можеха да ги хванат. Затова Сухоземния дракон и двамата му главорези стояха пред митницата и чакаха заедно с роднините на пътниците от Макао.

В Лос Анджелис беше необичайно горещо за сезона. Сухоземния дракон усещаше пустинната жега във вятъра, който духаше от паркинга, разпръскваше листа и развяваше полите на жените.

Той пристъпи напред, докато оглеждаше пътниците, минаващи през митническите и имиграционните власти: китайски бизнесмени, които носеха компютрите и чантите си, възрастни китайки, които бутаха колички, натоварени с куфари и кашони. И тогава ги видя.