Да яхнеш Змията

Двата автомобила на преследвачите се преместиха в аварийната лента и завиха към Манчестър авеню, което свързваше Лос Анджелис и Уотс. Подобно на повечето гранични зони магистралата бе възприела защитните цветове на по-неотстъпчивия си съсед и пред армираните витрини на изпъстрените с графити мотели и магазини за алкохол и за автомобилни гуми бяха издигнати стоманени решетки.

— Ще го направим сега — нервно каза Сухоземния дракон по радиопредавателя.

Фиатът набра скорост, за да задмине червения ягуар. Двама от четиримата гангстери се наведоха през прозорците и размахаха автоматите. Фиатът се опита да притисне до бордюра ягуара. Но Уилър видя колата на бандитите и свърна надясно по Бродуей. Фиатът не можа да вземе завоя и продължи по Манчестър авеню.

— Завий наляво! — извика Таниша. — Пред нас има тясна уличка, която продължава шест пресечки по-нататък. Карай по нея!

Уилър намери уличката и зави, събаряйки колчетата на крайпътната маркировка. Сега зад тях беше само зеленият форд, който отчаяно се опитваше да настигне по-бързия ягуар.

Синьото куче изпсува от яд, докато се бореше с волана. Никога не бе идвал в този квартал. Не познаваше улиците и най-лошото беше, че това явно бе негърското гето на Лос Анджелис. Белия вълк включи радиопредавателя и започна да крещи имената на улиците на Сухоземния дракон с надеждата, че белият фиат ще ги намери и ще се върне в играта. Но това нямаше да стане, защото белият фиат вече се бе блъснал в оградата, опасваща баскетболното игрище на ъгъла на Манчестър авеню и Елм.

Сухоземния дракон и двамата му съучастници слязоха да огледат щетите и се озоваха лице в лице с десетина сърдити чернокожи играчи.

— Хей, тъпанар! Ти скапа нашето игрище. Ще ви скъсаме жълтите задници!

Онова, което стана после, беше болезнено и неприятно за гледане. Чернокожите заобиколиха тримата бандити от „Бамбуковия дракон“ и ги биха, докато китайците изпаднаха в безсъзнание.

След няколко пресечки ягуарът изведнъж намали и позволи на зеления форд да се приближи.

— Намали и мини отстрани — каза Белия вълк, който не схвана, че това е клопка.

Синьото куче настигна ягуара. Белия вълк се наведе през прозореца и започна да стреля. Не можа да се прицели точно, защото фордът се блъсна в колчетата от крайпътната маркировка. Белия вълк изкрещя на Синьото куче да се приближи още. После неочаквано ягуарът свърна наляво и Синьото куче видя шанс да се изравни с него от дясната му страна. Той настъпи газта.

— Не… не от тази страна! — извика Белия вълк, но вече беше късно.

Синьото куче се озова пред дулото на глока на Таниша, който бе насочен само на няколко сантиметра от носа му. Лицето му се изкриви от ужас. Най-сетне той постигна две от митичните отличителни особености на зодиакалното животно — в кратките секунди, преди Таниша да натисне спусъка, Синьото куче успя да стане бдителен и нащрек. Когато пистолетът гръмна, той завъртя волана и зеленият форд се плъзна на една страна. Куршумът не улучи целта си. Фордът се изплъзна от контрол и се блъсна в телефонен стълб. Ягуарът се отдалечи на безопасно разстояние. Ударът изправи форда. Тримата бандити излетяха с главите напред през предното стъкло и се стовариха тежко на неравния асфалт. Никой от тях не оцеля.

Охраната на гара Юг беше засилена. На паркинга имаше много ченгета, а на покрива — снайперисти. Тя се намираше в района с най-голяма престъпност в града и беше бомбардирана многократно, затова я пазеха като крепост. Полицаите, въоръжени с М-16, стъписани вдигнаха глави, когато гумите на червения ягуар изсвириха по Бродуей и той се насочи към тях със запалени фарове и натиснат клаксон. Ченгетата вдигнаха оръжията си и се прицелиха в колата.

— Това някой от тайните агенти ли е? — изкрещя единият.

— С ягуар? Да не си се побъркал? — отговори другият.

Двамата се приготвиха да стрелят, когато ягуарът зави наляво по Седемдесет и седма улица, разби преградите и барикадите и тресейки се спря на паркинга.

Двамата полицаи насочиха оръжията и хукнаха към червения ягуар.

— Излезте от колата с вдигнати ръце! — извикаха те.

— Детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“. Аз съм ченге — викна в отговор Таниша и показа значката си през прозореца.

— Да не сте откачили? Пристигате тук с гръм и трясък и без никакво предизвестие — каза единият полицай.

Сетне двете ченгета отстъпиха назад и без да свалят оръжията, им заповядаха да слязат от колата.

30. Ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш

Елън Мин седеше в малката стая, където се намираше телефонната централа на отдел „Азиатска престъпност“ и слушаше разговора, който току-що бе прехвърлила в дома на капитан Рик Верба. Обаждаше се Таниша Уилямс. Беше два часът след полунощ. Елън осъществи връзката, събуди ядосания капитан и му каза, че случаят е спешен, после не прекъсна линията и чу как чернокожата детективка накратко описа какво й се бе случило по пътя от летището. Таниша добави, че в момента се намира в Южния централен район и трябва незабавно да види капитан Верба.