— Детектив Уилямс е най-доброто ченге, което сте имали, и ако не беше такъв задръстен задник, щеше да я защитиш, вместо да я нападаш — разпалено заяви другият мъж.
Стъписан, Рик Верба погледна Таниша.
— Господи, не ми казвай, че се чукаш с този тип. Та той е страна по случая, който разследваш.
— Може ли да прескочим празните приказки и да говорим за онова, за което сме дошли? — намеси се Таниша, като се изчерви. Тя извади документа, който бяха откраднали от Пагодата на червеното цвете, и го сложи на пластмасовата маса. — Нали можеш да четеш на китайски, капитане?
— Ходя на уроци. Уча се — отговори той, разгърна документа и го погледна.
— В това споразумение пише, че Шан Чу на триадата в Хонконг на име Уо Лап Лин е сключил сделка да се кандидатира без конкуренция за губернатор на Хонконг на изборите в средата на 1998 година.
Верба гледаше документа, почесваше се по главата и се прозяваше.
— Е, и какво от това? — попита. — Какво общо има тази история с отдел „Азиатска престъпност“ в Лос Анджелис?
— Затова са били убити брат ми и Анджела Уонг — обади се Уилър и извади от джоба си лист хартия. — Това е текстът на диктовка от касета, която намерихме в колата на брат ми. Когато преди два дни бяхме в библиотеката на Пагодата на червеното цвете, аз видях антикварната поредица за историята на Калифорния от Джон Стодард. Брат ми има същата поредица. Защо един водач на триада би проявил интерес към писанията на доминикански монах?
— Откъде да знам, по дяволите? — рече Верба. Започваше да се притеснява.
— Защото десетият том на тази поредица е бил използван за код. Всички цифри в това писмо съответстват на страници и букви в онази книга. Мога да ти обясня как се работи с такъв код, ако искаш.
— Знам как се работи с код по книга — отвърна капитанът и пак погледна документа.
— Оказва се, че Прескот Касиди е бил посредник за хонконгската триада „Чин Ло“ — рече Таниша. — Триадите наводняват американските пазари с нелегални имигранти, оръжия и хероин. Ето защо белият китайски прах направи такъв голям пробив през последните пет години. Прескот е набирал средства за политиците тук, в Съединените щати, влагайки парите на триадата в кампаниите им. Освен това е подкупвал служители на имиграционните власти, за да осигури зелени карти или политическо убежище на нелегалните имигранти. Секретарката му Анджела беше китайка. Истинското й име е Куонг, а не Уонг. Синът й Джони Куонг беше ченге в Хонконг. Те бяха участници от престъпния канал на триадата. Мисля, че са се занимавали предимно с нелегална имиграция, но вероятно и с наркотици и оръжие. ФБР се е свързало с Прескот Касиди. Разпитвали са го. Той и Анджела бяха убити, защото триадата се е уплашила, че Касиди ще изплюе камъчето. Уили не може да допусне този документ да види бял свят. Ако се потвърди, че подписите са неговият и на Чен Бода, тогава този документ ще бъде политически динамит. Комунистическите лидери в Пекин искат да ни убедят, че спазват съвместната китайско-британска декларация, но всъщност не го правят. Всички онези подкупени сенатори и конгресмени, обозначени с „д“ и „р“ в това писмо, трябва да прехвърлят топката на Конгреса, за да бъде Уо Лап политически приемлив за Съединените щати и американското правителство да подкрепи кандидатурата му за губернатор на Хонконг. Сегашните скандали, свързани с набирането на средства за кампаниите, се коренят в тази престъпна империя — обясняваше Таниша, докато Рик Верба се опитваше да прочете документа. — Това е доказателство, че третият най-голям банков център в света е бил продаден на международна престъпна организация.
Настъпи продължително мълчание, докато двамата чакаха отговора на Верба.
— Разкажете ми отново всичко — рече той и направи знак на сервитьорката да му донесе чаша кафе.
След двайсет минути Таниша и Уилър бяха разказали всичко отново, този път добавяйки подробно описание на приключенията си в Хонконг. Казаха на Рик Верба за смъртта на Джони Куонг и на Джулиан Уинслоу, за проникването в Града на стените, за бягството от Макао и за опита да ги убият по пътя от летището. Когато свършиха, Рик Верба седеше и ги гледаше, без да говори. Очите му бяха широко отворени от изумление.
— Това е най-абсурдната шибана история, която съм чувал — рече най-сетне.
Сгъна документа и го сложи в джоба си точно когато четирима бизнесмени китайци с дипломатически куфарчета влязоха в кафенето. Групата се настани на масата срещу тях. Таниша ги наблюдаваше. Рик Верба направи знак на сервитьорката да донесе сметката. Двама от китайците бизнесмени биха невероятно млади, може би едва деветнайсет-двайсетгодишни. Костюмите им бяха съвсем нови и много евтини. Те отвориха куфарчетата си и започнаха да ровят в тях, преструвайки се, че търсят документи.
— Капитане, имаш ли патлак? — тихо попита Таниша.
Верба вдигна глава.
— Какво?
— Въоръжен ли си?
— Да — отговори той. — Двайсет и два милиметров под мишницата и деветмилиметров на глезена. Защо?
— Дай на Уилър единия и приготви другия — каза тя, без да откъсва очи от китайските бизнесмени.
— Защо? — попита капитанът.