Да яхнеш Змията

— Защото зад теб има четирима бандити. Имаме пет секунди, после ще ни размажат.

Без да се обръща, с едната си ръка Верба бръкна в кобура под мишницата си, а другата спусна към глезена си. Плъзна двайсет и два милиметровия пистолет по масата и извади деветмилиметровия. Глокът на Таниша беше в чантата й. Изведнъж четиримата китайци станаха. В ръцете си държаха деветмилиметрови автоматични пистолети.

— Сега! — извика Таниша и Верба рязко се обърна с насочен пистолет.

Уилър и Таниша се хвърлиха надясно и стреляха. В ярко осветеното кафене едновременно гръмнаха седем пистолета.

Китайците не очакваха такава съгласувана контраатака от страна на „нищо неподозиращите“ мишени и стреляха прибързано. Тази грешка им струва скъпо, защото първите им куршуми не поразиха целта и разбиха на парчета нескопосно нарисуваната китайска картина на стената зад жертвите им. Таниша, Уилър и Верба уцелиха трима от четиримата с първите си изстрели. Тримата гангстери паднаха, набраздявайки отсрещната стена на кафенето с откоси от автоматичните си оръжия. Четвъртият се обърна и побягна. Верба се хвърли към него и го удари по гърба, поваляйки го на лакирания под.

Изведнъж кафенето утихна и се изпълни с мирис на кръв и кордит. Само един от гангстерите беше жив. Устата му се отваряше и затваряше и оттам излизаха едва доловими звуци.

— Извикай линейка — каза Верба на сервитьорката, която пищеше истерично. — Извикай шибана линейка, по дяволите!

Тя се втурна към телефона.

Таниша погледна капитана. Един от куршумите бе одраскал ухото му. По лицето му се стичаше кръв.

— А сега колко абсурдна ти се вижда тази история? — попита тя.

31. Умната маймуна

В десет часа сутринта Таниша, Уилър и капитан Верба бяха разпитани от детективите от отдел „Тежки престъпления“ от Паркър Сентър. Бяха написали доклади за престрелката и бяха дали показания. Четиримата убити гангстери от „Бамбуковия дракон“ бяха закарани в моргата и количките с труповете им бяха наредени до тримата, загинали в автомобилната катастрофа в Южния централен район. Единственият оцелял беше в шоковата зала в общинската болница в Лос Анджелис. Един от куршумите на Рик Верба беше заседнал в гърба му. Състоянието му беше критично.

Полицаите взеха отпечатъци на всички убити китайци, но не установиха нищо. Гангстерите не фигурираха в компютъра на полицията в Лос Анджелис. Бяха записани като хора с неустановена самоличност и категоризирани като вероятни нелегални имигранти.

Таниша, Верба и Уилър се върнаха в кабинета на капитана в отдел „Азиатска престъпност“. Имаха строги указания от детективите от отдел „Тежки престъпления“ да оставят Паркър Сентър да се занимава с разследването.

— Нищо няма да разкрият — огорчено каза Верба и спусна щорите на кабинета, за да не ги гледат другите детективи.

Всички знаеха, че Рик и Таниша са пречукали четирима гангстери от „Бамбуковия дракон“, а тя е очистила още трима по време на преследване с коли в Южния централен район.

Уилър още не можеше да се съвземе от преживяванията в Хонконг и организмът му бе произвел твърде много адреналин. Чувстваше се изтощен, а мислите му бяха объркани.

Рик Верба бръкна във вътрешния джоб на сакото си, извади документа, който бяха взели от Пагодата на червеното цвете, и го сложи на бюрото.

— Как да потвърдим подписите, по дяволите? — попита той.

— Ти си го задържал? Мислех, че трябваше да предадеш всичко на лейтенант Милър — каза Таниша.

— Този случай е наш. Каубоите от Паркър Сентър няма да се оправят в лабиринта в Китайския квартал. Е, как да докажем автентичността на документа?

— Направи фотокопие и аз ще го изпратя по факса на Уилард Викърс — каза Уилър. — Той ще удостовери подписите.

Таниша кимна и му се усмихна, после се прозя и добави:

— Извинете.

— Прибери се вкъщи да поспиш — рече Рик Верба.

— Мисля, че тя не трябва да си отива вкъщи. Аз също. Откакто кацнахме тук, направиха два опита да ни убият — обади се Уилър. — И докато още говорим по този въпрос, как са разбрали бандитите от „Бамбуковия дракон“, че ще бъдем в онова кафене? Как, по дяволите, ни намериха там?

— Уместен въпрос — отбеляза Таниша и кимна.

— Може да са ви проследили от гара Юг — предположи Верба.

— Само ако са имали хеликоптер — възрази тя. — Взехме всички необходими предпазни мерки. Никой не ни следеше.

— Тогава не знам — рече капитанът.

— Ти каза ли на някого? — попита го Таниша.

— Не. Дойдох направо от къщи.

Тримата се умълчаха.

— Може ли да са сложили проследяващи устройства в колата ви? Или в багажа, или в дрехите ви? — попита Верба.

— Възможно е — отговори Таниша.

— Добре. Ще проверим всичките ви вещи и ягуара — реши капитанът. — Ако са чисти, не знам какво да ви кажа.

Излязоха от кабинета на Рик Верба и Таниша видя Ал Катсукура.

— Добре ли си? — попита я японецът.

— Да. Благодаря, че попита. Как върви разследването на убийството на Рей?

— Стигнах до задънена улица. Докладът си стои в папката. Между другото, върнаха ме в Бреговата охрана. Ще патрулирам, за да следя за нелегални имигранти. Операция „Сух док“.

— Какво е това, по дяволите?