Да яхнеш Змията

— Господи, Таниша, не знаеш ли колко е часът, по дяволите? — попита Рик Верба. Беше сънен и ядосан, защото го бяха събудили по никое време. — Може да са се опитвали да откраднат колата. Нали каза, че си била в нов ягуар?

Елън се заслуша, когато Таниша заговори бавно, наблягайки на всяка дума:

— Не беше опит за кражба на кола, капитане. Това е нещо голямо. Много по-голямо от всичко, върху което сме работили. Почакай, докато прочетеш документа, който взехме от централата на триадата в Хонконг.

Верба се съгласи да стане, но не пожела да отиде чак в Южния централен район посред нощ.

— Ще се срещнем след половин час в кафенето на „Уестин“ — каза той.

„Уестин“ беше петнайсететажен хотел на Хил стрийт, посещаван предимно от бизнесмени азиатци. Ченгетата от отдел „Азиатска престъпност“ редовно се отбиваха там след работа.

— Капитане, не мисля…

— Виж какво, Таниша, затънала си до гушата в неприятности. — Верба явно се бе разсънил, защото гласът му стана по-силен. — Детективите от Отдела за вътрешно разследване прегледаха заявлението ти за Полицейската академия. Ти ми каза, че имаш семейни проблеми в Кливланд. Според тях ти нямаш роднини там. Те мислят, че се криеш от тях, защото си виновна. Откровено казано, аз съм на същото мнение. Ще се видим след половин час в „Уестин“.

Верба затвори.

Елън Мин прекъсна линията и застана неподвижно. Тя беше трийсет и шест годишна, изящна и с екзотични азиатски черти. Живееше в Съединените щати едва от четири години. Беше израснала в Шанхай. Омъжи се на петнайсет години и роди две деца. Съпругът й почина от дизентерия, а децата й избягаха в Щатите. За да осигури пътуването им, Елън лично гарантира огромната сума, която поиска триадата „Чин Ло“. Тя беше учителка, но я уволниха. За да плати за пътуването на децата си, бе принудена да танцува в нощните клубове на триадата в Хонконг. След три години на голи танци и проституция най-сетне спечели благоразположението на влиятелен главорез на триадата, който й уреди да замине при сина си и дъщеря си в Лос Анджелис.

Елън се отърва от танците в нощните клубове, като си намери работа като учителка. Бързо усвояваше чуждите езици и скоро научи английски. Но семейството й още дължеше огромни суми на „Чин Ло“ и живееха в мизерия, за да изплатят дълга си. Уличната банда „Бамбуковия дракон“ прибираше всичко, което децата й изкарваха в ресторанта в Китайския квартал, както и учителската й заплата. Живееха с онова, което успяваха да откраднат. От дните на детството й в Шанхай гладът я преследваше като ненаситно куче. Жителите на град Кантон имаха поговорка за глада: „Ако лети във въздуха и не е самолет, ако плува в морето и не е подводница и ако има четири крака и не е маса, можеш да го изядеш“.

Животът й в Америка изглеждаше безнадежден, но един следобед „Змийската глава“ в Лос Анджелис й се обади и поиска да се срещнат. Елън се уплаши да не накарат нея или дъщеря й отново да станат танцьорки или проститутки.

Но „Змийската глава“ пожела друго.

— Има работа за човек, който говори китайските диалекти — каза й. — Колко диалекта знаеш?

— Говоря мандарински, кантонезийски, хака и фукиенизийски — отговори тя, споменавайки само няколко от диалектите, които владееше.

— Полицията в Лос Анджелис се нуждае от преводачи. Добре е да бъдеш любезен с врага си — ухили се той.

Елън лесно получи длъжността.

Докато работеше в полицията в Лос Анджелис, успя да изплати по-голямата част от сумата, която синът й и дъщеря й дължаха на „Чин Ло“. Скоро семейството й щеше да се освободи от триадата. Но дотогава Елън трябваше да продължи да демонстрира лоялността си, за да оцелее. Тя взе телефонната слушалка и набра номера.

По това време кафенето в хотел „Уестин“ беше безлюдно. Таниша и Уилър седяха в сепаре с гръб към стената. Сервитьорката азиатка сънено се приближи до тях, носейки две чаши кафе. В три без петнайсет Рик Верба влезе в заведението и седна при тях. Беше се сресал набързо и още не се беше разсънил.

— По-добре историята ти да си заслужава, Таниша — заяви той.

— Капитан Верба. Уилър Касиди — представи ги тя.

Верба го погледна, но не си направи труда да му подаде ръка и изненадано вдигна вежди.

— Онзи Уилър Касиди? — презрително попита той.

— Какво би трябвало да означава това? — предизвикателно попита Уилър.

— Ами, без да броим половин дузината нарушения, докато си шофирал пиян, и обвиненията в нападение, при които си пребил от бой разгневени съпрузи на паркинга пред клуба, ти боравиш умело и с пистолет, когато стреля по тримата бандити от „Бамбуковия дракон“ и изпрати двама от тях при прадедите им.

— Преувеличаваш, капитане. Защо не се успокоиш и не видиш какво сме донесли — рече Уилър, несъзнателно възприемайки надменния тон, с който говореше в клуба.

— Защото детектив Уилямс, която е моя подчинена, непрекъснато върши гафове. Тя излъга мен и Отдела за вътрешно разследване. Работи по този случай на своя глава и по всяка вероятност ще я изритат от полицията без право на пенсия.