Да яхнеш Змията

Пътуването започна добре за Фу Хай. На всички раздадоха фалшиви документи, изработени в печатницата на триадата в Града на стените в Цзюлун. Излетяха от Хонконг с чартърен полет под носа на инспекторите от имиграционната служба. Младият мъж знаеше, че могъщата триада, в която вече членуваше, е уредила нещата. Най-напред кацнаха в Мадрид, Испания, после ги прехвърлиха на товарен самолет и ги откараха в Тихуана, Мексико. Дадоха на Фу Хай телефонен номер, на който да се обади, когато пристигнат. Мексиканските имиграционни власти ги задържаха. Фу Хай не можеше да разговаря с инспекторите, но му бяха дали плик, който да връчи на един от тях. Той изпълни указанието и му разрешиха да се обади по телефона. Скоро влезе във връзка с един лекар китаец от Тайван, който преди пет години бе имигрирал в Тихуана. Лекарят му каза, че всичко е уредено, но ще останат половин ден в запустял хангар на летището. В групата имаше бебета, които плачеха. Нямаше вода. Възрастен мъж припадна, а след два часа почина. Посред нощ отвориха хангара, натовариха ги на два покрити камиона и след няколко часа пътуване по черни пътища стигнаха до пристанище, където ги качиха на борда на „Голдън Хайнд“. И оттам започна най-неприятната част от пътуването. Китайските селяни, за които Фу Хай отговаряше, говореха различни диалекти. Те се скупчиха като деца на палубата на ръждясалия траулер. Капитанът беше мексиканец и много пиян. Екипажът се състоеше от трима души. Двамата бяха корейци, които непрекъснато ядяха. Миришеха ужасно. Третият член на екипажа беше намусен японец с татуировки по цялото тяло. Фу Хай не можеше да общува с тях. Нямаше достатъчно място за спане и нелегалните имигранти трябваше да се сместят на малкото нарове долу. Фу Хай беше авангард на триадата и водач на групата, затова му дадоха самостоятелно легло, но той не хареса горещото, вонящо помещение и отстъпи койката на онези, които не можеха да спят навън на вятъра и под пръските на океанските вълни.

„Голдън Хайнд“ излезе от пристанището и бавно се насочи на север. Бурното море подмяташе кораба. На всички им прилоша. Фу Хай се наведе над перилата и повърна, а раната го заболя още по-силно.

Изведнъж моторът спря и траулерът се залюля по вълните близо до брега на Южна Калифорния. Фу Хай стоеше на палубата и гледаше лъскавата бяла моторница, която бързо се движеше към тях, подскачайки по вълните. Моторницата се приближи и двамата мъже на борда й хвърлиха въжета на членовете на начумерения екипаж на риболовния кораб. Един слаб човек се качи на „Голдън Хайнд“. Фу Хай си проправи път през тълпата нелегални имигранти и отиде при него.

— Аз съм отговорникът — каза на мандарински, но мъжът не го разбра, затова му заговори на развален фукиенизийски, който бе научил в Хотан.

Човекът се представи и каза, че го наричат Сухоземния дракон. Лицето му беше подуто, сякаш наскоро го бяха пребили.

— Довечера ще дойдем да ви вземем с голям кораб — каза той.

Фу Хай не мислеше, че ще издържи дори минута на люлеещия се ръждясал траулер.

— Не може ли да слезем по-скоро? — попита. — Тук има няколко бебета. Млякото на майките им е пресъхнало. Остана ни съвсем малко вода.

— Бих искал да изпълня желанието ви, но за по-сигурно ще трябва да изчакаме да настъпи нощта. Ще се опитам да се върна колкото е възможно по-скоро.

Сухоземния дракон говореше с голямо уважение и Фу Хай кимна, горд, че е член на могъщата триада „Чин Ло“ от Града на върбите.

Моторницата замина. Фу Хай стоеше до перилата и гледаше. Знаеше, че пътуването му скоро щеше да приключи. Някъде там, недалеч на изток, се намираше брегът на Калифорния. Той щеше да живее в Америка като партиен функционер в Китай. Щеше да изпрати хора да доведат някога красивата му сестра. Щеше да се погрижи за здравето й. Щеше да свърши всичко, което се бе заловил да направи.

Ако не страдаше от морска болест, Фу Хай щеше да бъде много щастлив.

35. „Т“ като Тайрон

В претъпкания кабинет на Рик Верба нямаше достатъчно столове. Уилър и Таниша стояха прави, защото той беше цивилно лице и преди всичко нямаше работа там, а тя беше с най-нисък ранг от присъстващите. Верба бе отстъпил бюрото си на Джийн Питлик, заместник-шефа на Паркър Сентър. Питлик беше висок, кокалест и плешив. Той бе довел със себе си двама униформени капитани от отдел „Тежки престъпления“: Дан Ламански, шеф по административните въпроси, и Джъстин Майърс, шеф на връзките с обществеността. До тях седеше капитан Верба, а вдясно от него беше Ал Катсукура. Съдията Алан Холингсуърт беше настанен на дървен стол, съвсем забравен в това море от сини униформи.