Да яхнеш Змията

Най-видно място в кабинета заемаше Т. Камерън Джоуб, черен като въглен и красив. Той явно съзнаваше въздействието, което упражняваше върху другите. Беше суетен. Беше облечен в много скъп, добре ушит костюм, който Уилър с радост би окачил в гардероба си. Вратовръзката му беше перленосива, а ризата — бяла, ленена и произведена в Англия. Камерън беше високомерен и Уилър го намрази от пръв поглед. За пет минути Таниша разбра, че прокурорът е завършен политик: умееше да използва както цвета на кожата си, така и харвардското си образование. Таниша откри, че „Т“ означава Тайрон. Джоуб бе роден в гетото Комптън, но сега се държеше като коронован принц на африкански народ. Беше нахлул в кабинета десет минути по-рано, придружен от две бели сътруднички, и веднага даде да се разбере, че нищо няма да стане, ако той не го одобри. Уилър и Таниша вече му бяха разказали цялата история, започвайки с убийствата на Прескот и Анджела и завършвайки с престрелката в кафенето на „Уестин“. Камерън Джоуб държеше двата документа — споразумението между Уили и Чен Бода и писмото на Прескот. Гледаше ту единия, ту другия документ, а красивото му лице беше озадачено и намръщено.

— И опитът за убийство в „Уестин“ беше заради това? — най-сетне попита.

— Така предполагаме — отговори Уилър, полагайки усилия да потисне раздразнението си.

— Господин Касиди, това е работа на полицията. Колкото и да искате да сътрудничите, аз се интересувам преди всичко от мнението на професионалистите — заяви прокурорът и се обърна към Таниша: — Слушам ви, детектив.

— Вече ви разказахме всичко — отговори тя.

За миг маската на лицето на Джоуб леко се разчупи и двете деца на гетото си размениха кръвнишки погледи.

Камерън погледна съдията Холингсуърт.

— И вие поддържате тази епична история?

— Да — отговори той.

— Добре — каза Джоуб. — В случай, че не грешите, налице е ситуация с тежки политически нюанси. Говорите за подкупи на конгресмени, сред които влиятелни американски политици. Проблемът ще има и сериозни международни последици.

— Всички тези празни приказки означават ли, че няма да предприемете нищо? — предизвика го Уилър.

— Достатъчно, Уилър — строго го смъмри чичо Ал.

— От две седмици всички около мен умират. Да, наистина, проблемът е голям и изпълнен с международна опасност! Но това означава ли, че само ще си спасяваме кожата?

— Вие очевидно не сте прекарали много време в опити да пробиете в коварните коридори на правителството — отбеляза Джоуб. — Има няколко основни проблема, които трябва да уточним, преди да предприемем нещо толкова сложно и потенциално взривоопасно. В този списък има американски сенатори, сред които Арнолд Уайт, председател на Комисията по международни отношения. Имате ли представа на колко души трябва да се обади, преди цялата тази бъркотия да бъде засекретена като въпрос от националната сигурност и всички ние да се простим с кариерата си?

— На кого му пука, по дяволите! — възкликна Уилър и пристъпи напред. Беше толкова ядосан, че едва се сдържаше. — Тук не става дума за шибаната ви кариера, а за правосъдие. За разкриване на убийствата на Прескот и Анджела. Нужно е само да съобщим новината на журналистите и да оставим световната преса да разнищи онези негодници. Искате да стоите тук и да обсъждате протокола? Трябва да нападнем местната централа на триадата и да я претърсим за оръжията на убийствата. Извадихте две гилзи от колата ми. Разполагате и с гилзите от тялото на Рей Фонг. Направете балистична експертиза. Централата на триадата сигурно е пълна с нелегални имигранти без документи и с фалшиви паспорти. Създайте главоболия на онези типове, притиснете ги до стената и ги накарайте да играят в защита. И може би някой от тях ще проговори. Ако чакате твърде дълго, всичко и всички ще изчезнат.

В кабинета настъпи пълна тишина.

— Господин Касиди, разбирам гнева ви — обади се капитан Верба, — но господин Джоуб има право. Не искаме да предизвикаме пълен хаос. Този случай е заплетен от юридическа гледна точка. Нужна ни е основателна причина, иначе няма да получим заповед за обиск. Съдията, който ще я подпише, трябва да сложи главата си в торбата.

— Аз ще я подпиша — заяви Холингсуърт. — След година ще се пенсионирам. Не могат да ми направят кой знае какво.

После, досущ зрители на мач по тенис, всички едновременно обърнаха глави към Джоуб.

— Вие мислите, че аз си играя на политик — каза той, — и имате право. Правя го, защото и преди съм се забърквал в подобни истории. Ако всичко, което казвате, е вярно, от Вашингтон ще ни засипят с фъшкии. С първия самолет тук ще пристигне цял взвод цивилни агенти от Съвета по национална сигурност. Онези задници ще грабнат всичко. И като свършат, всички вие ще останете по бельо и ще молите за помощ. Аз ще бъда пометен, защото не се вмествам в непоклатимите юридически правила. Холингсуърт е щатски съдия. Тук говорим за федерално, дори за международно престъпление. Това намесва и тайните агенти на ЦРУ. Нищо не сте вкусили от живота, ако не сте имали юридически спор с тях.