Да яхнеш Змията

Алан Холингсуърт взе листа от ръката на Кей и бързо прочете писмото и списъка.

— Това е абсурдно твърдение и неподкрепено с никакви доказателства — заяви Катрин.

— Така мислите вие, госпожо Касиди — възрази Таниша. — Сигурно сте убедена в това, но фактите са други. Вече умряха твърде много хора, сред които и вашият син. Вместо да се опитвате да потулите тази история, би трябвало да се стремите към правосъдие.

— Вие нямате ни най-малка представа какво искам. Обвиненията и позорът няма да помогнат на семейството на сина ми. Вдовицата и синът му ще трябва да вървят с наведени глави… Не, не вярвам, че всичко това е истина.

Катрин крещеше на Таниша, а стъклените очи на мъртвите животни от стените ги гледаха безучастно.

— Хайде да се успокоим — предложи Холингсуърт. — Мисля, че ако получим помощта на неподкупните политици, ще можем да решим случая и вероятно никой няма да разбере, че Прескот е бил замесен в тази история.

— А тя? — попита Катрин и посочи към Таниша с тънкия си пръст, отрупан с диамантени пръстени. — Тя умира от желание да намери изкупителна жертва.

— Госпожо Касиди, аз не се опитвам да опетня паметта на сина ви, но разкритията ни едва не отнеха живота на другия ви син. Уилър беше прострелян и за малко не го убиха. Той само иска да залови убиеца на брат си. Защо не се тревожите за онова, което може да се случи с него? Уилър още е жив.

Катрин Касиди стоеше, стиснала чантата си. Ноктите й се впиха в меката кожа като нокти на хищна птица.

— Вие наистина сте една жалка, зле информирана малка негърка — изсъска тя. — Изобщо не разбирате какво искам или какво ми е нужно. Дошли сте от мръсотията, затова цялата тази история има смисъл за вас. За мен това е отвратителна, необоснована измислица, плод на въображението ви, и не желая да ви слушам повече. — Възрастната жена се обърна и погледна гневно сина си. — Уилър, ако настояваш да следваш тази си линия на поведение, ще трябва да те изхвърля от имението на баща ти. Аз съм единственият изпълнител на завещанието му и имам тази власт. Ще се погрижа нищо от наследството му да не стигне до теб. Ще трябва да се оправяш сам и мисля, че нямаш мъжество за това.

— Тогава не го познавате — тихо изрече Таниша.

— Най-сетне нещо, за което сме на едно мнение — заяви Катрин, обърна се и излезе от къщата.

След няколко секунди Вирджиния се върна и ги погледна.

— Кей отиде ли си?

— Да — отговори Алан и се обърна към Таниша. — Извинявам се за расистките забележки на Катрин. За съжаление така е възпитана. Не разбира, че живеем в свят, различен от онзи, в който е израснала.

— Дали наистина е така? — попита Таниша.

Алан не обърна внимание на сарказма й. Уилър започна да крачи из стаята. Приближи се до прозореца и погледна красивия двор и фонтана. За миг застана с гръб към тримата, после се обърна и погледна кръстника си.

— Не искам да й причинявам болка, но мога ли да допусна да убият брат ми и да се измъкнат безнаказано?

— Не можеш — отвърна кръстникът му. — Затова да започнем отначало. Разкажете ми подробно всичко.

Уилър и Таниша завършиха разказа си, когато слънцето залязваше. Холингсуърт остана поразен от историята и от безспорната смелост на племенника си. Обади се на Уилард Викърс във Филаделфия и дълго говори с него. В осем вечерта съдията беше убеден, че те не само казват истината, но са попаднали на нещо голямо, което ще разтърси света.

— Нищо чудно, че се опитват да ви убият — каза той. — Постъпили сте глупаво, че сте рискували живота си.

— Рискът си заслужаваше, защото… — Уилър млъкна. Щеше да каже: „Защото най-сетне разбрах какъв съм всъщност“, но това не беше съвсем вярно. Поне още не. Пък и думите му биха прозвучали твърде мелодраматично, затова довърши: — Защото залогът беше голям.

— Един господ знае докъде стига корупцията в американското правителство — отбеляза Холингсуърт, гледайки имената на известни сенатори и бизнесмени. — Дръпнем ли погрешната струна всичко може да се обърне срещу нас. Трябва да бъдем много внимателни. Нужно е да предадем документа в подходящи ръце, за да го използват правилно и да има резултат. Постъпихте добре, като го донесохте на мен и не се обърнахте към медиите. Това би опетнило репутацията на Прескот, би причинило ужасна болка на семейството му и както казахте, би дало възможност на неизвестните извършители да избягат и да се скрият. Трябва да хванем всички, не само хората от този списък. Мисля, че познавам човека, който може да ни помогне… И да се молим на Бога да не е сред подкупните политици.

Името, което той спомена, беше Камерън Джоуб, главния прокурор на щата Калифорния, който бе предприел кръстоносен поход срещу престъпността. Таниша се надяваше, че не правят огромна грешка, но в главния прокурор имаше нещо, което й вдъхваше увереност. След като шест месеца бе работила в отдел „Азиатска престъпност“, тя от личен опит знаеше какво мислят китайците за чернокожите и не вярваше, че китайците в Пекин биха инвестирали в чернокож политик.

Камерън Джоуб й беше брат по раса.

34. Пътуването на Фу Хай