Да спасиш свидетел

Той погледна надолу към площадката пред Капитолия. Хората сновяха напред-назад, забързани за срещи с държавни служители, от чиято помощ отчаяно се нуждаеха. Въпреки сблъсъка на толкова лични интереси, групировки, безконечни кризи и залози, по-големи от всичко друго в световната история, нещата някак успяваха да се уредят. Гледайки добре смазаната машина на демокрацията, Бюканън изведнъж си представи голям мравуняк. Мравките поне го правеха за оцеляване. Но може би в известен смисъл и с нас е същото, помисли си той.

Погледна нагоре към символичната фигура на свободата, изправена от век и половина върху купола на Капитолия. Наскоро бяха повдигнали статуята с хеликоптер и стоманени въжета, за да изстържат мръсотията, натрупана през тези сто и петдесет години. Жалко, че човешките грехове не се почистваха толкова лесно.

В един кратък миг на безумие Бюканън се запита дали да не скочи. Можеше да го стори, но желанието да победи Торнхил бе твърде силно. Пък и самоубийството бе спасение за страхливци. Бюканън можеше да е всичко друго, но не и страхливец.

По покрива минаваше тясна пътека, която щеше да го отведе до втората част от пътешествието. Или по-скоро — бягството. Откъм Камарата на представителите също имаше подобна стълба, по която други служители се качваха да сменят флаговете. Бюканън бързо мина по пътеката и отвори капака. Спусна се по стълбата до таванското помещение, където свали каската и ръкавиците, но задържа очилата. Извади от куфарчето вълнено каскетче с наушници и си го сложи. После вдигна яката на дъждобрана, въздъхна дълбоко, отвори вратата и излезе. По коридорите бързаха хора, но никой не му обърна внимание.

След още минута той напусна Капитолия през един заден изход, за който знаеха само шепа ветерани. Край вратата го чакаше кола. Половин час по-късно Бюканън бе на Националното летище, където частен самолет с включени двигатели чакаше единствения си пътник. Така се отплащаше неговият високопоставен приятел. След няколко минути самолетът получи разрешение за излитане. Скоро Бюканън видя през илюминатора как столичният град бавно изчезва под него. Колко пъти бе гледал така Вашингтон от въздуха?

— Много ви здраве — тихичко каза той.

45.

Тази вечер Торнхил се прибираше у дома малко по-рано след плодотворния ден. Адамс вече бе укротен, значи скоро щяха да се доберат и до Локхарт. Човекът можеше и да се опита да ги измами, но Торнхил не вярваше да го стори. Бе доловил истински страх в гласа на Адамс. Слава богу, че хората имат семейства. Да, общо взето, денят изглеждаше плодотворен. Но телефонният звън скоро щеше да го промени.

— Да?

Самоувереното изражение изведнъж изчезна от лицето на Торнхил, когато неговият агент докладва, че Дани Бюканън е изчезнал по някакъв необясним начин, и то от най-горния етаж на Капитолия.

— Намерете го! — изрева Торнхил и затръшна слушалката.

Каква игра въртеше Бюканън? Дали не бе решил да избяга малко по-рано? Или имаше други причини? Беше ли успял някак да се свърже с Локхарт? Тази мисъл бе много тревожна. Една размяна на сведения между двамата нямаше да донесе нищо добро за Торнхил. Той си спомни разговора в колата. Тогава Бюканън прояви обичайното си високомерие, опита се дори да заплашва — само на думи, разбира се, — но иначе изглеждаше напълно покорен. Какво би могло да предизвика този неочакван развой на събитията?

От вълнение Торнхил затропа с пръсти по куфарчето, което държеше в скута си. Погледна надолу към твърдата кожа и изведнъж зяпна. Куфарчето! Проклетото куфарче! Сам го бе осигурил на Бюканън. Вътре имаше вграден касетофон. Разговорът в колата. Самопризнанието на Торнхил, че е наредил да убият агент от ФБР. Бюканън го бе подлъгал да се компрометира и бе записал целия разговор. Със служебна апаратура на ЦРУ! Проклет двуличен негодник!

Торнхил грабна телефона. Пръстите му трепереха толкова силно, че набра номера едва при третия опит.

— Куфарчето му, записът в него. Намерете го. Намерете Бюканън. Трябва да вземете записа. На всяка цена!

Той остави слушалката и безсилно се отпусна назад. Опитният стратег, организирал за четири десетилетия повече от хиляда тайни операции, бе зашеметен от удара. Сега Бюканън можеше да го повали. Бродеше на свобода с доказателство, способно да смаже Торнхил. Но използваше ли го, Бюканън също потъваше. Нямаше начин да се измъкне.

Момент. Скорпиона! Жабока! Сега всичко звучеше логично. Бюканън се канеше да потъне и да повлече Торнхил подир себе си. Старият агент разхлаби вратовръзката си, притисна се към облегалката и напрегна сили да прогони паниката, която нахлуваше в тялото му.