Да спасиш свидетел

А каквото и да говореха за него в Управлението, той винаги се грижеше за своите хора. Когато се налагаше, измъкваше ги от трудните положения. Никога не бе оставял агент или служител да се носи безпомощно по течението. Но същевременно винаги ги оставяше да действат, докато все още имаше надежда да се завърнат с успех. Беше си създал инстинкт за подобни ситуации и почти никога не грешеше. Освен това никога не въртеше политически игри със събирането на разузнавателни данни. Никога не се бе старал да казва на политиците онова, което желаят да чуят, както правеха някои други в Управлението — понякога с катастрофални последици. Е, човек върши каквото може. След две години някой друг щеше да се тревожи за тия проблеми. Той възнамеряваше да остави организацията колкото се може по-силна. Малък прощален подарък. Не искаше благодарности. Дълг и чест. Торнхил вдигна чаша в памет на покойния си баща.

46.

— Стой приведена, Фейт — каза Лий, докато се промъкваше към прозореца. Беше извадил пистолета си и наблюдаваше как някакъв човек слиза от кола пред къщата. — Това ли е Бюканън?

Фейт плахо надзърна над перваза и напрежението й моментално изчезна.

— Да.

— Добре, отвори му. Аз ще те прикривам.

— Казах ти, че е Дани.

— Чудесно, тогава пусни Дани да влезе. Не искам да поемам излишни рискове.

Навъсена от строгата забележка, Фейт отиде до външната врата и я отвори. Бюканън се вмъкна вътре и тя бързо заключи вратата зад него. Двамата се прегърнаха, докато Лий ги наблюдаваше от стълбището, без да прикрива кобура с пистолета. Изпитваше лека ревност. Но това чувство бързо отмина, защото личеше, че двамата се обичат като баща и дъщеря.

— Вие навярно сте Лий Адамс — каза Бюканън и протегна ръка. — Сигурно проклинате деня, когато приехте тази поръчка.

Лий слезе и стисна ръката му.

— А, не. Всичко мина като по вода. Дори се чудя дали да не специализирам в тази насока, особено като се има предвид, че малцина са толкова глупави, та да приемат подобни задачи.

— Слава богу, че успяхте да опазите Фейт.

— Дори взе да ми става навик. — Лий и Фейт се спогледаха усмихнати, после той пак се обърна към Бюканън. — Лошото е, че имаме допълнителни усложнения. Много сериозни. Елате да минем в кухнята. Едно питие ще ви дойде добре, докато ме слушате.

Седнаха около кухненската маса и Лий описа положението с дъщеря си. Бюканън изпадна в ярост.

— Този негодник!

Лий го изгледа втренчено.

— Има ли си име този негодник? Много бих искал да го знам за сведение.

Бюканън го погледна, после поклати глава.

— Повярвай ми, не ти трябва да тръгваш натам.

Фейт докосна ръката му.

— Кой стои зад всичко това, Дани? Мисля, че имам право да знам.

Бюканън погледна Лий. Детективът вдигна ръце.

— Извинявай, аз не се меся.

Бюканън стисна ръката на Фейт.

— Много могъщи хора, при това работещи за тази страна. Само толкова мога да кажа, без да ви подложа на още по-голяма опасност.

Смаяната Фейт неволно се отдръпна назад.

— Нашето собствено правителство се опитва да ни убие?

— Господинът, с когото си имам работа, е склонен към своеволия. Но разполага с възможности, много богати възможности.

— Значи дъщерята на Лий наистина е в опасност?

— Да. Този човек няма навика да говори празни приказки. По-скоро обратното.

— Защо дойде тук, Бюканън? — запита Лий. — Вече си се измъкнал от него. Или поне така се надявам. Можеше да се укриеш на милиони други места. Защо дойде точно тук?

— Аз ви заплетох в тази история. Сега смятам да ви измъкна.

— Е, какъвто и план да имаш, трябва да помогне и на дъщеря ми, иначе не разчитай на мен. Ако трябва, ще се лепна за нея през следващите двайсет години.

— Мислех да се обадя на служителката от ФБР, с която работех, Брук Рейнолдс — каза Фейт. — Ако й съобщим какво става, тя може да осигури закрила за дъщерята на Лий.

Бюканън поклати глава.

— За цял живот ли? Не, не става. Трябва да отсечем главата на хидрата и да обгорим шията. Иначе просто си губим времето.

— И как точно ще го направим? — попита Лий.

Бюканън отвори куфарчето и извади от тайното отделение миниатюрен касетофон.

— С това. Успях да запиша разговора си с онзи човек. На записа той признава няколко престъпления, включително и убийството на агент от ФБР.

За пръв път по лицето на Лий се появи надежда.

— Сериозно ли говориш?

— Повярвай ми, не бих се шегувал с такъв човек.

— Значи използваме записа, за да държим кучетата на разстояние. Посегне ли към нас, ще го унищожим. И той знае това. Останал е без зъби.

Бюканън бавно кимна.

— Точно така.

— Знаеш ли как да се свържеш с него? — попита Лий.

Бюканън кимна.

— Сигурно вече е усетил какво съм направил и сега се мъчи да разбере намеренията ми.

— Моето намерение е незабавно да позвъниш на този мръсник. Кажи му да стои по-надалеч от дъщеря ми, инак мътните ще го вземат. И тъй като изобщо не му вярвам, искам поне един взвод морски пехотинци около общежитието на дъщеря ми. А за всеки случай смятам да отида и аз. Ако искат Рене, първо ще трябва да минат през мен.

— Не смятам, че е добра идея — каза Бюканън.

— Аз пък не си спомням да съм те питал — отсече Лий.