Да спасиш свидетел

Разбира се, Торнхил никога нямаше да каже подобни думи. Тия хора държаха на уважението дори когато не го заслужаваха. Щеше да им каже, че случайно е открил записите след изчезването на Дани Бюканън. Не знае какво да прави с тях, но вероятно трябва да ги предаде на ФБР. Да, това би било ужасно; тия чудесни хора просто не може да са извършили подобни престъпления, но захапе ли ги веднъж ФБР, много ясно къде ще свършат — в затвора. Ала с какво ще помогне това на страната? Светът ще ни се смее. Терористите ще станат още по-дръзки, виждайки как противникът губи сили. А средствата за борба са тъй оскъдни. ЦРУ няма нито хора, нито финанси, дори самата дейност на Управлението е орязана най-непочтено. Добри хора, не може ли някак да промените това? И ако обичате, направете го за сметка на ФБР — същите тия негодници, които биха искали да докопат записите, за да ви съсипят. За начало ги сритайте по-надалеч, та да не ни се мотаят в краката. Благодарим от сърце, скъпи водачи на обществото. Знаехме, че ще ни разберете.

Първият ход от плана на Торнхил предвиждаше новите му съюзници да потърсят начин за пълното отстраняване на ФБР от дейността на Управлението. След това оперативният бюджет на ЦРУ да бъде увеличен с петдесет процента. Като начало. През следващата година щеше да се заеме по-сериозно с този въпрос. В бъдеще ЦРУ щеше да отговаря само пред една обединена комисия, а не пред две както сега — от Сената и от Камарата на представителите. Беше далеч по-лесно да се опитоми само една комисия. След това трябваше веднъж завинаги да се промени йерархията на американските разузнавателни служби. И директорът на ЦРУ щеше да заема върха на тази пирамида. За ФБР Торнхил предвиждаше да лежи нейде дълбоко под основите. Инструментите на ЦРУ също трябваше да се подсилят значително. Проследяване на заподозрени в страната, тайно финансиране и въоръжаване на бунтовнически групи за сваляне на враждебни режими, дори политически убийства — всичко това щеше да обогати арсенала на Торнхил и неговите колеги. Той можеше без колебание да посочи още сега поне петима държавни ръководители, чиято незабавна смърт би направила света по-спокоен и по-човечен. Време беше да се свалят оковите от най-добрите и най-умните американци, за да си вършат отново работата както трябва. Господи, целта бе толкова близо.

— Продължавай все така, Дани — изрече на глас Торнхил. — Натискай до края. Браво, мой човек. Дай им да предвкусват победата, докато ги сграбча за гърлото.

Той се навъси, погледна часовника и стана иззад бюрото. Торнхил ненавиждаше пресата. Естествено, през целия си стаж в Управлението не бе дал нито едно интервю. Но колкото и висок пост да заемаше, от време на време му се налагаше да прави друг вид публични изявления, които мразеше също тъй силно. Трябваше да свидетелства пред комисиите на Сената и Камарата на представителите по редица въпроси, засягащи ЦРУ.

В днешните „просветени“ времена персоналът на ЦРУ подаваше всяка година над хиляда доклада до Конгреса. За секретност не можеше да става и дума. Торнхил успяваше да изтърпи тия разпити само благодарение на мисълта колко лесно може да преметне идиотите, претендиращи да надзирават дейността на Управлението. Нагли и самодоволни, те му задаваха въпроси, формулирани от техните усърдни сътрудници, които знаеха за разузнаването малко повече от началниците си.

Но поне заседанията се провеждаха при закрити врати, без участие на обществеността и пресата. Торнхил смяташе Първата поправка към Конституцията и правата, които тя даваше на разни недодялани журналисти, за най-голямата грешка в историята на Съединените щати. С драскачите човек трябваше да си отваря очите на четири; те дебнеха всяка грешка, всяка възможност да ти припишат свои думи, да те препънат, да очернят Управлението. Торнхил дълбоко страдаше от това, че никой не вярва на хората от ЦРУ. Вярно, често лъжеха, но в това нямаше нищо лошо; такава им беше работата.

Според Торнхил ЦРУ несъмнено бе предпочитаната мишена за всички конгресмени. Те страшно обичаха да се правят на големи герои срещу тайните организации. Това им носеше популярност в избирателните райони:

БИВШ ФЕРМЕР, А ДНЕС КОНГРЕСМЕН ПРИТИСКА ШПИОНИТЕ ДО СТЕНАТА.

На Торнхил му бе втръснало от подобни заглавия.

Днешното заседание обаче се очертаваше да премине в дружеска атмосфера, защото напоследък Управлението имаше доста заслуги при подготовката на мирните разговори за Близкия изток. И наистина, благодарение на задкулисните машинации на Торнхил ЦРУ започваше да придобива по-благовиден образ, над който той щеше да работи още по-усърдно в близко бъдеще.

Торнхил затвори куфарчето и прибра лулата в джоба си. Отивам да лъжа банда лъжци, рече си той. Аз знам това, и те го знаят, и двете страни печелят. Такова нещо става само в Америка.

17.

— Сенаторе… — започна Бюканън, протягайки ръка на високия, елегантен мъж.