Да спасиш свидетел

— Не е много обнадеждаващо, нали?

— Може би ще съм малко по-добре подготвен, ако ми кажеш какво става.

След досегашните подвизи Фейт много искаше да му вярва. Но телефонното обаждане на Бюканън продължаваше да отеква в ушите й, както и снощните изстрели.

— Когато стигнем в Северна Каролина, ще изясним всичко — каза тя. — И в двете посоки.

16.

Торнхил остави слушалката и огледа кабинета си с тревожни очи. Хората му бяха открили гнездото празно, а един дори бе ухапан от куче. Очевидци забелязали мъж и жена да тичат по улицата. Това вече ставаше прекалено. Торнхил беше търпелив човек, свикнал да работи върху дългогодишни проекти, но всяко търпение си имаше граници. Хората му бяха прослушали съобщението от Бюканън на телефонния секретар на Лий. Бяха взели касетата и Торнхил я изслуша по засекретената линия.

— Значи си наел частен детектив, Дани — промърмори той и кимна замислено. — Ще си платиш за това. Ще те накарам да си платиш.

Полицията бе реагирала на сигнала за взлом, но веднага се оттегли, когато агентите на Торнхил представиха съвсем официални на вид документи. По закон ЦРУ нямаше право да действа на територията на Съединените щати. Затова неговите хора носеха няколко вида легитимации и ги използваха в зависимост от обстоятелствата.

Полицаите бяха отпратени с нареждане да пазят видяното в пълна тайна. И все пак това никак не се хареса на Торнхил. Действаше на ръба на риска. Имаше слабости, а чрез тях други можеха да спечелят предимство над него.

Той отиде до прозореца и погледна навън. Беше чудесен есенен ден, дърветата вече се обагряха в червено и жълто. Докато стоеше така, напълни лулата си, но за съжаление трябваше да се задоволи с това. Пушенето в сградата на ЦРУ бе забранено. Като заместник-директор Торнхил разполагаше с балкон, където можеше да седне и да запали, но не беше същото. По време на Студената война цялото ЦРУ тънеше в пушек. Торнхил вярваше, че тютюнът помага на мисленето. Вярно, дреболия, но тя символизираше доколко са се объркали нещата.

Според Торнхил рухването на ЦРУ бе станало главоломно през деветдесет и четвърта година с катастрофата около Олдрич Еймс. Торнхил и до днес примижаваше болезнено всеки път, когато си спомняше как арестуваха бившия служител от контраразузнаването на ЦРУ заради шпионаж в полза на Съветския съюз, а след това на Русия. И за проклетия тъкмо ФБР разкри случая. След това президентът издаде директива в ЦРУ да бъде назначен на постоянна работа агент от ФБР. От този ден нататък човекът от Бюрото надзираваше цялата борба на ЦРУ срещу външния шпионаж и имаше пълен достъп до всички данни. Агент от ФБР в собствената му организация! С правото да си пъха носа във всички тайни! За да не останат по-назад, идиотите от Конгреса издадоха закон, според който всички държавни служби, включително и ЦРУ, бяха длъжни да уведомяват ФБР при наличие на доказателства, че на чужди държави е била разкрита секретна информация. Резултат: ЦРУ поемаше всички рискове, а наградата получаваше ФБР. Торнхил кипеше от гняв. Това бе най-безсрамно узурпиране на неговата мисия.

Яростта на Торнхил непрестанно растеше. ЦРУ вече нямаше право дори да следи или подслушва хората. Ако подозираше някого, трябваше да се обърне към ФБР и да помоли за пряко или електронно наблюдение. Ако електронното наблюдение се окажеше наложително, ФБР трябваше да търси разрешение от СНЧР — Съда по надзора над чуждите разузнавания. ЦРУ дори нямаше правото самостоятелно да се обърне към СНЧР. Трябваше Големият брат да го държи за ръчичка. Всичко беше в полза на ФБР.

Мислите на Торнхил дълбаеха по спирала все по-надолу. Припомни си, че оковите на ЦРУ не са само домашни; Управлението бе принудено да изисква от президента разрешение за всяка секретна операция в чужбина. Комисиите по надзора в Конгреса също трябваше да бъдат уведомени своевременно. А светът на шпионажа ставаше все по-сложен и по-сложен, ЦРУ и ФБР непрестанно влизаха в конфликти по въпроси на юрисдикцията, използването на свидетели или осведомители и тъй нататък. Макар че би трябвало да работи само на местна почва, ФБР развиваше и значителна дейност в чужбина, където се насочваше главно към борбата срещу тероризма и наркотиците. Голяма част от тази дейност включваше събиране и анализ на сведения, с което Бюрото отново нагазваше в територията на ЦРУ.

Чудно ли беше, че Торнхил ненавиждаше федералните си колеги? Тия негодници пролазваха навсякъде като ракови клетки. И за да забият още един гвоздей в ковчега на Управлението, днес бивш агент на ФБР управляваше Центъра за вътрешна сигурност на ЦРУ, който провеждаше задълбочени проверки на всички настоящи и бъдещи сътрудници. Освен това служителите бяха длъжни да попълват годишни финансови декларации, стигащи до отвратително дребнави подробности.