Да спасиш свидетел

Много скоро Харви Милстед щеше да има нов господар. Тринайсетата поправка към Конституцията отменяше робството, но очевидно никой не си бе направил труда да съобщи това на Робърт Торнхил. Бюканън продаваше приятелите си на дявола. Именно това го измъчваше най-много. Торнхил, вечно Торнхил.

Двамата станаха и си стиснаха ръцете.

— Благодаря, Дани — каза сенаторът. — Благодаря ти за всичко.

— Няма защо — измънка Бюканън. — Наистина няма защо.

Той грабна шпионското куфарче и избяга навън.

18.

— Дегаусирана? — Рейнолдс се вторачи в двамата техници. — Моята касета е била дегаусирана? Ще бъде ли някой така добър да ми обясни какво означава това?

Вече бе гледала записа двайсет пъти. От всеки възможен ъгъл. Или по-скоро бе гледала как по екрана се мятат назъбени линии и точици като някакво въздушно сражение от Първата световна война сред гъстите облаци на яростен зенитен обстрел. Отдавна седеше тук, но знаеше не повече, отколкото когато влезе.

— Без да задълбавам в технически подробности… — започна единият от техниците.

— Моля ви, не задълбавайте — прекъсна го Рейнолдс.

В главата й тръпнеше тъпа болка. Нима касетата щеше да се окаже безполезна? Господи, не може да бъде.

— Дегаусиране е терминът, с който наричаме изтриването на магнитен запис. Извършва се по най-различни причини, например за да се използва повторно носителят или за да бъде премахната секретна информация. Това се отнася и до видеозаписа. Касетата, която ни дадохте, е претърпяла нежелателно външно въздействие и в резултат записът е изопачен или напълно унищожен.

Рейнолдс го гледаше смаяно. Щом това беше нормалното обяснение, то какво ли щеше да е техническото?

— Значи твърдите, че някой съзнателно е повредил касетата? — попита тя.

— Точно така.

— А не може ли проблемът да е в самата лента? Откъде сте сигурни, че има „външно въздействие“?

Този път отговори другият техник.

— Нивото на смущенията в записа е такова, че отхвърля подобен извод. Разбира се, не можем да гарантираме сто на сто, но определено прилича на чужда намеса. Доколкото разбрах, наблюдателната система е била доста съвършена. „Мултиплекс“ с три-четири последователни камери, тъй че да няма никакъв пропуск във времето. Как се задействаха устройствата? Чрез движение или с лазерен лъч?

— С лъч.

— С движение е за предпочитане. Днешните системи са толкова чувствителни, че реагират дори на най-леко помръдване. Лазерът вече е демоде.

— Благодаря, ще го запомня — отговори кисело Рейнолдс.

— Изпробвахме пикселно увеличение на детайлите, но пак не излезе нищо. Определено е външна намеса.

Рейнолдс си спомни, че бяха заварили килера с апаратурата отворен.

— Добре, как може да са го направили?

— О, има най-различни специализирани приспособления.

Рейнолдс поклати глава.

— Не, не става дума за лабораторен опит. Извършено е на място, върху самата апаратура. Извършителят вероятно не е очаквал да се натъкне на видеокамери. Представете си това положение. Какво може да направи с подръчни средства?

Техниците се замислиха.

— Добре — рече единият. — Ако човекът има мощен магнит и го плъзне няколко пъти над апаратурата, това би разместило металните частици на видеолентата, което на свой ред унищожава и записаните сигнали.

Рейнолдс въздъхна тежко. Значи можеше да се окаже, че с най-обикновен магнит са унищожили единствената сигурна следа.

— Има ли начин да се възстанови изображението?

— Възможно е, но ще трябва време. Нищо не можем да гарантираме, преди да опитаме.

— Направете го. И да бъдем наясно. — Тя стана и се надвеси над двамата. — Трябва да видя какво е записано на тази касета. Трябва да знам кой е бил в къщата. Нямате по-важна задача. Ако някой ви пречи, обръщайте се направо към директора на Бюрото. Правете каквото искате, работете по двайсет и четири часа в денонощието, но трябва да имам записа. Разбрахме ли се?

Двамата се спогледаха, после кимнаха.

Когато се върна в кабинета си, Рейнолдс завари посетител.

— Пол — кимна му тя и седна.

Пол Фишер стана и затвори вратата на кабинета. Той беше нейната връзка с централата. После прескочи куп документи и се върна да седне на мястото си.

— Струваш ми се преуморена, Брук. Вечно така изглеждаш. Май заради това те харесвам.

Той се усмихна и Брук неволно отвърна на усмивката.

Фишер спадаше към малкото хора във ФБР, които Рейнолдс гледаше от долу на горе — и в буквален смисъл, защото беше висок метър и деветдесет и три. Двамата бяха почти връстници, макар че Фишер имаше две години стаж в повече и стоеше по-горе от нея. Беше способен и самоуверен. И много красив — все още бе запазил буйната руса коса и стройната фигура от студентските си години в Калифорнийския университет. Откакто бракът й започна да се разпада, Рейнолдс понякога се замисляше за връзка с разведения Фишер. Дори и сега неочакваното му посещение я накара да се зарадва, че е успяла да се изкъпе и преоблече.

Фишер беше без сако и ризата обгръщаше изящно широките му гърди. Рейнолдс знаеше, че току-що е застъпил на служба, макар да се мяркаше наоколо по всяко време.