Да спасиш свидетел

— Съжалявам за Кен — започна той. — Ако не бях извън града, щях да дойда още снощи.

Рейнолдс разсеяно си играеше с ножа за хартия върху бюрото.

— Аз съжалявам още повече. Но едва ли скръбта ни може да се мери с тази на Ан Нюман.

— Разговарях със старшия агент — каза Фишер, — но искам да чуя всичко от теб.

След като Рейнолдс му разказа каквото знаеше, той замислено потри брадата си.

— Очевидно преследваните знаят, че си по дирите им.

— Така изглежда.

— Не си напреднала много в разследването, нали?

— Засега нямам никакъв шанс да се обърна към прокурора, ако това имаш предвид.

— Значи Кен е мъртъв, а единствената ти свидетелка е изчезнала безследно. Разкажи ми за Фейт Локхарт.

Тя тревожно вдигна очи, смутена както от подбора на думите, така и от безцеремонния му тон. Гледаше я втренчено и в кафявите му очи сякаш се таеше враждебност. Но Рейнолдс знаеше, че в момента той не може да бъде неин приятел. Беше представител на ръководството.

— А ти имаш ли да ми кажеш нещо, Пол?

— Брук, винаги сме били откровени помежду си. — Той замълча и потропа с пръсти по подлакътника на стола, сякаш се мъчеше да й предаде морзово съобщение. — Знам, че снощи Маси ти е разрешил известна свобода на действие, но всички много се тревожат за теб. Трябва да го знаеш.

— Знам, че след последните събития…

— Тревожеха се преди това. Последните събития само подсилиха тяхната загриженост.

— Да не искат просто да се откажа? Господи, може да става дума за хора, на чиито имена кръщават държавни сгради.

— Въпрос на доказателства. Без Локхарт какво ти остава?

— Всичко е истина, Пол.

— Какви имена знаеш освен това на Бюканън?

За момент Рейнолдс се смути. Лошото беше, че Локхарт не споменаваше никакви имена. Засега. Беше прекалено умна. Не искаше да разкрие най-важното, преди да се споразумеят.

— Още нямам нищо конкретно. Но ще го имам. Бюканън не е въртял бизнес с местните училищни настоятелства. А Локхарт вече ни разкри част от схемата му. Те работят за него, докато са на власт, а когато напуснат, той им предлага служби без никакви задължения и с огромни заплати. Просто. И гениално. Тя спомена толкова много подробности, че не може да ги е измислила.

— Не оспорвам нейните показания. Но пак те питам, можеш ли да докажеш обвинението? В момента.

— Правим всичко възможно да го докажем. Канех се да я помоля да ни осигури запис, но нали знаеш, че с тия неща не бива да се прибързва. Ако я бях притиснала, ако загубех доверието й, щяхме да останем с празни ръце.

— Искаш ли да чуеш гласа на хладния разум? — Тя не отговори и Фишер прие това за съгласие. — Имаш работа с безименни, но твърде могъщи хора, мнозина от които са си опекли нещата за в бъдеще или вече работят на топли местенца в частния сектор. Какво странно виждаш в това? Тия неща са обичайна практика. Разговарят по телефона, обядват заедно, шушукат си, правят услуги. Това е Америка. Е, какво остана от обвинението?

— Има нещо повече, Пол. Много повече.

— Да не би да твърдиш, че можеш да проследиш истинските престъпни деяния в законодателната дейност?

— Не точно.

— Много добре го каза. „Не точно.“ Все едно да търсиш негативно доказателство.

Рейнолдс знаеше, че тук Фишер има право. Как да докажеш, че някой не е извършил нещо? Повечето от методите, чрез които Бюканън постигаше своите цели, вероятно се използваха съвсем законно от всеки политик. Въпросът опираше до мотива. Защо някой върши нещо, а не как го прави. Именно причината бе незаконна, а не самият начин. Както например с баскетболен играч, който не полага усилия в мача, защото е бил подкупен.

— Директор ли е Бюканън на тези фирми, където ще се назначават безименните политици? Акционер? Вложил ли е парите? Има ли текущи отношения с някоя от тях?

— Говориш като адвокат на защитата — възрази разпалено тя.

— Точно това искам. Защото ще трябва да отговаряш на тези въпроси.

— Засега нямаме доказателства за преки връзки между Бюканън и фирмите.

— Тогава върху какво основаваш изводите? С какво ще докажеш, че изобщо има някаква връзка?

Рейнолдс отвори уста, но не каза нищо. Изчерви се и от вълнение счупи на две молива, който държеше.

— Нека да отговоря вместо теб — продължи Фишер. — Доказателството е Фейт Локхарт, липсващата свидетелка.

— Ще я намерим, Пол. И тогава пак ще ни потръгне.

— А ако не я намерите? Тогава?

— Ще търсим друг начин.

— Можеш ли да определиш без Локхарт кои са подкупените държавници?

Рейнолдс отчаяно искаше да отговори с „да“, но не можеше. Бюканън обикаляше Вашингтон от десетилетия. Вероятно бе имал работа с всеки един политик и бюрократ в столицата. Без Локхарт нямаше как да съкратят списъка на заподозрените.

— Всичко е възможно — бодро отвърна тя.

Той поклати глава.

— Не всичко, Брук.

Рейнолдс избухна.

— Бюканън и неговите приятелчета са нарушили закона. Това за нищо ли го имаш?

— В съда без доказателства е равно на нула — отсече той.

Тя стовари юмруци върху бюрото.

— Дявол да го вземе, отказвам да повярвам в това. А и доказателствата съществуват, трябва само да се разровим.