Да спасиш свидетел

— Виждаш ли, точно там е проблемът. Друго би било, ако можеше да го извършиш в пълна тайна. Но при следствие с такъв размах и толкова важни фигури нищо не остава в тайна задълго. А сега трябва да разследваме и убийство.

— Следователно ще има изтичане на информация — каза Рейнолдс и се зачуди дали Фишер не подозира, че изтичането може вече да е факт.

— Щом тръгваш срещу толкова видни фигури, значи трябва да бъдеш адски сигурна в обвинението още преди да изтече информация. Не можеш да се целиш по върховете само с един празен пищов. А в момента разполагаш само с това и нямам представа къде ще презаредиш. Наръчникът на Бюрото го казва съвсем ясно, не може да преследваш обществени служители въз основа на слухове и клевети.

При тия думи тя го изгледа студено.

— Добре, Пол, би ли ми казал какво точно искаш да направя?

— Отдел „Тежки престъпления“ ще те държи в течение на следствието. Ти трябва да откриеш Локхарт. Тъй като двата случая са неотделими един от друг, предлагам да си сътрудничите.

— Не мога да им кажа нищо за нашето разследване.

— Не искам това от теб. Просто работи с тях, помогни им да изяснят убийството на Нюман. И намери Локхарт.

— А по-нататък? Ако не я открием? Какво ще стане с разследването ми?

— Не знам, Брук. В момента е много трудно да се предскаже бъдещето.

Рейнолдс стана и се загледа през прозореца. Денят беше мрачен почти като нощ под гъстите черни облаци. Виждаше в стъклото своето отражение и отражението на Фишер. Той не откъсваше очи от нея, но в момента едва ли го интересуваше как изглеждат краката й под късата черна пола и черните чорапи.

Внезапно слухът й долови звуци, на които обикновено не обръщаше внимание — така наречения „бял шум“. Във всяко важно правителствено учреждение прозорците бяха потенциален път за изтичане на секретна информация, особено при разговори. За да се предотврати това, монтираха по прозорците звукови източници, които да заглушават гласовете, така че дори и най-модерната подслушвателна апаратура отвън да не постигне никакъв резултат. За целта устройствата излъчваха звук, напомнящ ромона на малък водопад, оттам идваше и названието „бял шум“. Както повечето служители в подобни учреждения, Рейнолдс отдавна бе престанала да обръща внимание на звуковия фон; той беше част от нейното всекидневие. Сега изведнъж го усети поразително ясно. Дали това не беше сигнал, че трябва да обърне внимание и на други неща? Неща, които хората виждат всеки ден, но не им обръщат внимание, приемат ги за такива, каквито изглеждат. Тя се обърна срещу Фишер.

— Благодаря за трогателното доверие, Пол.

— Досега кариерата ти беше удивителна. Но общественият сектор често прилича на частния в едно отношение — синдрома „Какво стори за мен напоследък?“. Няма да подслаждам горчивия хап, Брук. Вече чувам първите гласове на недоволство.

Тя скръсти ръце и хладно отвърна:

— Благодаря за пълната липса на деликатност. А сега моля да ме извините, агент Фишер. По-късно ще видя какво мога да направя за вас.

Докато крачеше към вратата, Фишер мина край нея и лекичко я докосна по рамото. При допира Рейнолдс се дръпна. Все още я потискаше болката от острите му думи.

— Винаги съм бил на твоя страна и ще продължа да те подкрепям, Брук. Недей да си мислиш, че те хвърлям на вълците. Не е така. Безкрайно те уважавам. Просто исках да не си правиш илюзии. Не заслужаваш това. Лоши вести нося, но си оставам твой приятел.

— Радвам се да го чуя, Пол — безразлично отвърна тя.

Когато достигна вратата, той се обърна.

— Ние от Вашингтонското оперативно бюро поддържаме връзката с медиите. Някои вестници вече задават въпроси. Засега твърдим, че наш агент е загинал при секретна операция. Отказваме каквито и да било други сведения, включително името му. Но това няма да трае дълго. А когато бентът се отприщи, не знам кой ще остане сух.

Щом вратата се затвори зад него, тръпки побиха Рейнолдс. Струваше й се, че виси над кипящ казан. Дали беше само пристъп на старата параноя? Или чуваше предупреждението на разума? Тя смъкна обувките и закрачи из кабинета, миниран с хартиени купчини. Прехвърляше тежестта от пети на пръсти, опитвайки да изтласка непоносимото напрежение от тялото си надолу към пода. Нищо не излезе.

19.

Наскоро преименуваното национално летище „Роналд Рейгън“, което засега всички наричаха просто „Националното“, тази сутрин бе много оживено. Хората го обичаха заради близостта до града и многобройните всекидневни полети; от друга страна пък, го мразеха заради блъсканицата, късите писти и зашеметяващите остри завои наляво, чрез които самолетите избягваха забраненото въздушно пространство. Ала бляскавият нов терминал на аерогарата, неговите модернистични куполи и грамадните многоетажни гаражи с въздушни коридори право към терминалите бяха истинска радост за изтормозения пътник.

Когато двамата влязоха в новия терминал, Лий хвърли поглед към полицая, който патрулираше из коридора. Преди малко бяха оставили колата на един от паркингите.