Дамите на Мисалонги

Бедността, налегнала Мисалонги с такава жестока неумолимост, бе по вина на първия сър Уилям, който бе дал живот на седем сина и пет дъщери, болшинството от които бяха оживели достатъчно дълго, за да се размножат на свой ред. Сър Уилям беше завещал богатството си само на синовете, а дъщерите получиха като зестра само по една къща, построена върху пет акра добра земя. На пръв поглед решението изглеждате разумно, защото обезкуражаваше разните зестрогонци, правеше от дъщерите собственички на земя и им даваше известна независимост. Съвсем охотно (понеже това означаваше повече пари за тях самите), синовете му бяха продължили тази практика, а след това — и техните деца. Но с годините къщите ставаха все по-лоши, а петте акра добра земя постепенно се превръщаха в пет акра не толкова добра земя.

Две поколения по-късно потомците на Хърлингфорд се бяха разделили на няколко добре оформени групи: богати мъже, обезпечени жени, главно благодарение на удачни женитби, и друга група жени, които или се бяха разделили със земята си в резултат на измама, или пък се бяха оказали принудени да я продадат на безценица, или се бореха да оцелеят върху нея, какъвто бе случаят с Друсила Хърлингфорд Райт.

Тя се беше омъжила за някой си Юстъс Райт, който трябваше да наследи голяма счетоводна фирма в Сидни, притежаваща акции в концерни, занимаващи се с производство. Естествено, когато се ожениха, тя и не бе предполагала за наследството, така както не знаеше за него и самият Юстъс. Но след смъртта му две години по-късно, все още живият баща на Юстъс бе решил да остави цялата си собственост на втория си син и не завеща на вдовицата нищо, още повече, че тя беше родила само едно болнаво момиченце. Така онова, което бе започнало като прекрасно есе на брачния съюз, беше завършило отчайващо във всяко отношение. Стария Райт бе взел предвид факта, че Друсила има къща и пет акра земя и че произхожда от много богат клан, който, макар и от приличие, е длъжен да се погрижи за нея. Онова което старият Райт бе пропуснал да вземе предвид, бе друг факт: безразличието, изпитвано от клана на Хърлингфордовци към онези негови членове, които са самотни и нямащи власт жени.

По този начин Друсила беше оставена в положение, в което едва свързваше двата края. Тя беше взела при себе си своята сестра Октавия, която беше продаде своята къща и петте си акра на братовчед им Хърбърт за да може по някакъв начин да подпомогне домакинството на Друсила. В това именно беше и проблемът — немислимо беше да се продаде имотът на външен човек, а мъжете потомци на рода Хърлингфорд не пропускаха да се възползват от това. Сумицата, която Хърбърт даде на Октавия за продадената му собственост, беше незабавно инвестирана от него вместо от нея и, както ставаше с повечето инвестиции, правени от Хърбърт, резултатът беше абсолютна нула. Няколкото плахи запитвания, които Октавия се бе осмелила да отправи към брат си, бяха първоначално отхвърляни като несъществени, а после се посрещаха с гняв и възмущение.

Разбира се, също както беше немислимо една жена Хърлингфорд да продаде имота си на външен човек, точно толкова беше немислимо тя да донесе безчестие на клана, като се хване на работа, освен ако тази работа не е в рамките на семейния бизнес. В резултат Друсила, Октавия и Миси си останаха у дома, защото пълното безпаричие не им позволяваше да подхванат някакъв бизнес, а абсолютната липса на полезни таланти означаваше, че роднинското им обкръжение ги разглеждаше като непригодни за каквото и да било.

Всички блянове, които Друсила може би беше имала, че когато Миси израсне ще изтръгне дамите на Мисалонги от мизерията чрез зрелищен брак, умряха преди Миси да навърши десет години, защото тя се оказа семпла и непривлекателна. Когато навърши двайсет, майка й и леля и се бяха примирили, че неблагоприятните обстоятелства ще ги съпроводят до гроба. След време Миси щеше да наследи къщата на майка си и петте акра, но никой нямаше да й помогне с нищо повече, понеже беше Хърлингфорд по женска линия и следователно лишена от права.