Дамите на Мисалонги

Разбира се, те се оправяха някак си. Имаха крава, която им даваше чудесно, мляко и раждаше великолепни телета, имаха си и юница, която бяха задържали, защото беше превъзходна, половин дузина овце, три дузини кокошки, дузина подбрани патици и гъски, две разглезени бели свине, които раждаха, най-сладките прасенца в околността, най-вече защото ги пускаха на паша, вместо да ги държат затворени и ги хранеха с отпадъците от чайната на Юлия покрай остатъците от масата на Мисалонги и от зеленчуковата градина. Самата зеленчукова градина, оставена на грижите на Миси, даваше по нещо през цялата година — палецът на Миси беше вечно зелен. Имаха и скромна овощна градина — десет ябълки от различен сорт, праскова, череша, слива, кайсия и четири круши. Никакви цитрусови плодове, защото в Байрон беше твърде студено през зимата. Продаваха плодове, яйца и масло на Максуел Хърлингфорд за много по-малко пари, отколкото биха получили на което и да е друго място, но мисълта, че могат да се обърнат към някой извън клана Хърлингфорд, беше недопустима.

Не им липсваше храна, мореше ги безпаричието. В невъзможност да се хванат на работа и мамени от онези, които по право трябваше да им окажат най-солидна подкрепа, те изпитваха критична нужда от пари в наличност, за да си купят дрехи, съдове, лекарства или за належаща поправка на покрива, така че зависеха от продажбата на някоя овца или теле или пък няколко прасенца, което не им позволяваше да се отпуснат нито за миг. Двете по-възрастни жени силно обичаха Миси, но го показваха по един-единствен начин, разрешавайки й да прахосва парите от яйцата и маслото за заемане на книги.

За да запълнят празните си дни, дамите от Мисалонги плетяха, бродираха и шиеха безкрайно, като всяка една от тях се изпълваше с благодарност, когато сред подаръците за Коледа или по случай рождения си ден намираше гранче прежда, кълбо конци или канава. В отговор тя подаряваше част от ръкоделията, които изработваше. Бяха съумели да натрупат голям запас от тях в свободната стая.

Това, че така смирено приемаха наложения им от други хора начин на живот, от хора, които нямаха представа какво значи да си самотен или да тънеш в беднотия, не означаваше, че им липсва дух или кураж. Просто бяха се родили и живееха във времето преди великите войни да завършат промишлената революция, във време, когато да работят срещу заплащане се считаше за предателство срещу житейските им принципи, семейството или женствеността им.

Бедността измъчваше Друсила Райт най-силно в съботните дни, когато си тръгваше пеша за Байрон, минаваше през града и се отправяше към местата, където се намираха резиденциите на най-проспериращите Хърлингфордовци, разхвърляни по величествените хълмове между града и „Джеймисън Вали“. Тя отиваше на сутрешен чай при сестра си Аврелия, без да забравя нито за миг, докато вървеше, че когато бяха момичета и се сгодиха, за нея — Друсила, се считаше, че е направила много по-изгодна брачна сделка. Отиваше на чай сама, защото Октавия бе прекалено недъгава, за да издържи седем мили пеша, а контрастът между Миси и дъщерята на Аврелия — Алисия, беше твърде болезнен, за да си струва да го изтърпява. Изключено беше да имат кон, защото конете пасяха безразборно, а петте акра на Мисалонги изискваха да мислят непрекъснато за евентуална суша. Така че, когато не можеха да отидат някъде, дамите на Мисалонги си стояха у дома.

Аврелия също се бе омъжила за човек извън клана, но се оказа, че бракът й е много по-добре пресметнат. Едмънд Маршал бе главният менажер на фабриката за бутилиране и имаше онзи талант за практическо администриране, който отсъстваше във всички Хърлингфордовци. Затова Аврелия живееше в двайсетстайна имитация в стил Тюдор, в имение от четири акра парк, залесено с рододендрони, азалии и декоративни черешови дървета, които превръщаха имението в приказна страна всеки септември и това продължаваше цял месец. Аврелия разполагаше със слуги, коне, карети и дори кола. Синовете й Тед и Рандолф се учеха на занаят при баща си във фабриката и даваха големи надежди — Тед си падаше по счетоводството, а Рандолф по контрола.

Аврелия имаше и дъщеря, дъщеря, представляваща всичко, което дъщерята на Друсила не беше. Всъщност, двете имаха нещо общо — бяха трийсет и три годишни стари моми. Но докато Миси беше такава, защото никой не бе и помислял, че може да я помоли да престане да бъде мома, то Алисия не беше омъжена по крайно романтична и сърцераздирателна причина: момчето за което се бе сгодила на деветнайсет години бе смазано от полудял работен слон само седмици преди венчавката и на Алисия й беше необходимо много време за да се съвземе след удара. Монтгомери Масей беше единственото дете на известна фамилия плантатори на цейлонски чай и много, наистина много богат. Алисия го бе оплаквала в пълно съответствие с положението му в обществото.