Дамите на Мисалонги

— Права си — съгласи се Алисия, която все още беше замаяна от неочаквания удар, получен от думите на Миси. Алисия чувстваше, че не е права, както и че никога няма да може да изпита очакваното удоволствие от сватбеното си тържество. Миси беше забила щипа с много по-голямо умение, отколкото самата тя предполагаше.

— Все едно ли ти е какво мисли Миси? — попита Порсия — по-далечна нейна братовчедка.

— Страхувам се, не дотолкова, доколкото майка й е любимата сестра на мама — заяви Алисия със звънлив глас. — Не знам защо мама продължава да съжалява толкова много леля Друси, но аз вече оставих надеждата да я отуча от това. Смело мога да кажа, че мамината благотворителност е похвална, но аз гледам никога да не съм вкъщи събота сутрин, когато леля Друсила идва да се тъпче с мамините пасти. Господи, как яде тази жена! Мама поръчва на готвачката да прави по две дузини от вълшебните пасти и след като леля Друсила си отиде, пастите са изчезнали до една. — Алисия издаде звук, наподобяващ смях. — Това се разказва като виц вкъщи, а даже и сред прислугата.

— Е, добре, те са ужасно бедни, нали? — попита Лавиния, която беше много добра по история в училището и за да се изтъкне каза: — Винаги съм се чудила как френското простолюдие е гилотинирало Мария Антоанета, само защото е казала да ядат пасти, ако няма хляб. Смятам, че всеки един ужасно беден човек би благоговеел пред шанса да си хапне паста, просто за разнообразие — имам предвид леля Друси.

— Бедни са и мисля, че ще си останат такива, след като единствената им надежда е Миси.

Това предизвика всеобщ смях.

— Жалко е, че човек не може да оценява други хора, така както би могъл да оцени една къща, например — каза един глас, който принадлежеше на една далечна четвърта или пета братовчедка на име Джуния. Тя беше разочарована, че не е избрана за шаферка и беше концентрирала естествената си отрова в няколко смъртоносни капки.

— В наши дни, Джуния, трябва да сме щастливи, че това е така — каза Алисия. — В противен случай щеше да се наложи да бракуваме лелите Друси, Октавия, Джули, Корни, братовчедката Миси и останалия отбор от вдовици и стари моми. Вземи моята сватба, например. Те почти я провалиха! Но мама е права като казва, че трябва да бъдат поканени, и разбира се, те ще дойдат първи и ще си тръгнат последни. Не сте ли забелязали как пъпките и циреите се появяват, точно когато най-малко ги очакваш? Както и да е, мама има щастливото хрумване как да се отървем от тези грозни кафяви рокли. Тя купи спално бельо от леля Друси за двеста лири и трябва да призная, че изработката е изключително фина и нежна, така че парите на мама не са отишли напразно, слава Богу! Бродирани калъфки за възглавници с малки облечени копченца и всяко копче с — малка розова пъпчица! Много са красиви! Все пак маминият план проработи, защото чичо Хърбърт се изпусна да каже, че Миси е ходила при него и е купила три дължини плат за рокли — лилаво за леля Друси, синьо за леля Окти, а можете ли да познаете какъв цвят за Миси?

— Кафяв! — извикаха в хор всички и се заляха от смях.

— Имам идея! — извика Лавиния, когато веселбата утихна. — Защо не дадеш на Миси една от твоите изхвърлени от употреба рокли с подходящ цвят?

— По-скоро бих умряла — каза Алисия пренебрежително. — Да видя една от моите прекрасни рокли върху онази, дето изглежда като мършав даго. Ако толкова много държиш на това, скъпа Лавиния, защо тя не й подариш една от твоите рокли?

— О, аз не съм в твоето розово финансово положете ето защо! — каза Лавиния натъртено. — Помисли си щом като си толкова недоволна от нейния вид. Повечето твои дрехи са в подходящи за нея тонове; биха могли да й стоят добре.

В това време Миси успя да се надигне и помагайки си с ръце и колене, се измъкна на пътечката. Лазейки на четири крака, тя се отдалечи от прозореца, после скочи на крака и се втурна да тича. Сълзите се стичаха по лицето, но тя не се спря да ги изтрие. Беше толкова ядосана, че не се притесняваше от това, че някой може да я види.

Тя не беше и помисляла, че някой е действително способен да каже за нея нещо, което да я нарани. Хиляди и хиляди пъти беше подреждала във въображението си всички онези изрази на презрение или състрадание, които можеха да бъдат изказани евентуално по неин адрес. Това, което я прониза дълбоко, бяха отвратителните неща, казани от Алисия и приятелките й за майка й и за всички онези бедни стари лели, тъй почтени, благочестиви и трудолюбиви, тъй благодарни за всяка проява на внимание към тях и тъй горди за да не приемат нещо, за което се съмняват, че би могло да е милостиня. Как се осмеляваше Алисия да говори така сурово и безсърдечно за тези така достойни за уважение жени! Как ли би се чувствала самата Алисия, ако беше на тяхно място!

Бързайки по улиците на Байрон с пареща в гърдите болка, Миси се молеше библиотеката да бъде отворена и Уна да е на работа. О, колко много се нуждаеше Уна тази вечер! Но помещенията бяха тъмни и на табелата на вратата пишеше „ЗАТВОРЕНО“.