— Ние трябва да успеем да измъкнем акциите на старите дами сега — каза Едмънд Маршал, гледайки мрачно. — Въпреки че, ако трябва да бъда честен, Били, не знам откъде бих могъл да намеря пари. Би трябвало да намаля драстично разходите си, нещо което няма да бъде одобрено от моето семейство — знаеш, сватбата на Алисия наближава.
— Аз съм в същото положение, старче — каза сър Уилям, като думите сякаш бяха залепнали в гърлото му. — И всичко това е заради шума, който се вдига около тази проклета голяма война в Европа! Само пресилени приказки!
— Добре, ние можем да се справим с тези трите и с Друсила, надявам се. Но аз ви питам какво толкова е притежавал Малкълм Хърлингфорд, за да остави на своите деца акции? Той винаги се е държал твърде мекушаво към момичетата и слава Богу, Максуел и Хърбърт не приличат в това отношение на баща си. — Сър Уилям въздъхна неспокойно. — В хубава каша сме се забъркали, няма що! Дори, ако, както казва Алисия, старите гъски ни дадат акциите си, без да мърморят, ние все още ще трябва да се справяме с различни темерути и половината Хърлингфордови, които със сигурност няма да искат да се разделят с акциите си, без да получат нещо в замяна. Без съмнение бихме могли да успеем, ако се опитаме да откупим акциите им, преди да се е появил мистериозният купувач тъй като не можем да достигнем неговата цена.
— Какво бихме могли да продадем набързо, за да набавим пари? — попита Алисия делово.
Всички погледи се устремиха към нея и Миси, която до този момент оставаше незабелязана, промени крадешком своето местоположение пред вратата (където нейната кафява рокля и силует не се виждаха) с по-сигурно скривалище, каквото намери зад една от посадените в саксии палми, които леля Аврелия беше разпръснала из своята красива къща.
— Като за начало можем да започнем с проклетите коне на лейди Били — каза сър Уилям със задоволство.
— Моите бижута — каза Аврелия с голяма решителност.
— И моите! — каза Алисия, поглеждайки с неодобрение към майка си, затова че я беше изпреварила.
— Проблемът е, — каза Едмънд — че този загадъчен купувач, независимо кой е или кои са те, изглежда, че знае по-добре от нас, въпреки че ние представляваме съвета на директорите, кой притежава акции от „Байрон Ботъл Къмпани“. Когато преглеждах моя списък на притежатели на акции, открих че в доста много случаи акциите са преминали от титуляря в други ръце. Най-често това са синове или племенници на титуляря, но част от акциите са попаднали в неизвестни притежатели. Никога не съм предполагал, че някой от Хърлингфордови приживе ще се откаже от правата, които притежава по рождение.
— Времената се менят — въздъхна Аврелия. — Когато бях малка, се носеха легенди за здравината на рода Хърлингфорд. Днес изглежда, че някой от младите не дава и пукната пара за семейството.
— Това е в резултат на лошо възпитание — каза сър Уилям, изкашля се, за да прочисти гърлото си, плесна с ръце по бедрата си и обяви с голяма решителност: — Добре, предлагам да оставим нещата така до края на седмицата. След това в понеделник ще си набавим пари.
— Кой ще опита при лелите? — попита Тед.
— Алисия — отговори сър Уилям внезапно. — Но не преди да е наближила сватбата й. Така тя би могла да ги накара да си мислят, че й правят сватбен подарък.
— Дали няма да бъдем изпреварени от мистериозния купувач? — попита Тед, който винаги се безпокоеше за всичко, и воден от тази своя черта на характера, реагираше твърде естествено.
— В едно нещо трябва да бъдеш абсолютно сигурен, Тед, и то е че тези две стари глупави кокошки не биха и сънували да се разделят с нещо, което принадлежи на Хърлингфордови, без да попитат мен или Хърбърт. — Толкова сигурен бе сър Уилям в своята теза, че се усмихваше, докато я излагаше пред тях.
Използвайки суматохата, която беше предизвикана от опита на тези загрижени и притиснати от обстоятелствата хора да приключат своята среща, Миси се измъкна през вратата и влезе обратно достатъчно шумно. И всички те я забелязаха, въпреки че никой от тях не изглеждаше доволен, че я вижда.
— Какво искаш? — попита грубо Алисия.
— Дойдох да ти кажа, как се чувствам от твоето милосърдие, както и това, че съм много щастлива, защото ще присъствам на сватбата ти облечена в старата си и хубава кафява рокля — каза Миси, прекосявайки стаята и оставяйки пакета на масата пред Алисия — Ето. Благодаря ти, много ти благодаря!
Алисия я изгледа така, както би погледнала настъпено от пея кучешко лайно.
— Моля, заповядай!
— Така и смятам да правя от сега нататък. — Миси погледна с дяволита усмивка към доста по-високата от нея Алисия.
— Хайде, Алисия, отвори го! Аз специално я боядисах кафява.
— Какво си направила? — попита Алисия, докато се бореше с възела на връвта. Наложи се да дойде Рандолф и да й помогне със своето джобно ножче. След като връвта беше срязана, опаковката се махна лесно и там остана да лежи чудесната органдинена рокля и фамозната шапка, неописуемо изцапана с нещо, което изглеждаше ужасно и миришеше на пресни лепкави свински и кравешки изпражнения.