Дар от Земята

Когато всичко утихна, Исус Пиетро се спусна след сапьорската група в мазето. Почти веднага зърна един от бунтовниците — беше заспал върху ръчката на детонаторното устройство. Кабелите му водеха до самоделна бомба с достатъчна мощност, за да вдигне във въздуха цялата къща, заедно с мазето. Исус Пиетро разгледа внимателно спящия и си отбеляза мислено да се позанимае по-късно с него — интересно му беше да разбере, дали бунтовникът се с уплашил и затова не е взривил бомбата. Подобни хора можеха да се окажат полезни.

Но най-изненадващото бе, че зад една от стените откриха въздушна кола — четириместен модел отпреди три години с надраскана отражателна престилка. Нито Исус Пиетро, нито някой от заместниците му успя да измисли по какъв начин да я извадят навън. Изглежда къщата бе построена право върху нея. „Естествено — мислеше си той. — Първо са изкопали мазето, а след това са пуснали корала да расте.“ Той нареди на хората си да пробият отвор в стената и да изтеглят през него колата. На практика това означаваше да се разруши цялата къща.

Тясна извита стълба се спускаше от тайния вход към основата на мазето. Под нея бунтовниците бяха поставили бомбата. Люкът в пода на стаята отгоре бе скрит под дебел килим, който зарастваше за двайсет минути след всяко отваряне.

След като натовариха мъртвите и упоените бунтовници във фургоните Исус Пиетро мина да ги огледа, сравнявайки лицата им със снимките. Остана доволен. Тук бяха всички гости на Хари Кейн с изключение само на един човек. Органната банка скоро ще получи солиден запас от трансплантационни материали, който ще стигне за цяла година. Резервни части не само за чистокръвните екипарии, но и за сътрудниците от гражданските служби, като Исус Пиетро и неговите помощници. Ще остане нещичко и за колонистите. Нямаше нищо необичайно в Болницата да окажат помощ на някой стар, заслужил и разбира се верен на режима колонист. Така се създаваше илюзията, че екипажът се грижи еднакво за всички.

Виж, затова пък от Синовете на Земята и помен няма да остане. Всички освен един — последния, ако можеше да се вярва на снимките. Но и той изглеждаше твърде млад, за да представлява заплаха.

Въпреки това Исус Пиетро нареди да окачат снимката му на таблото за обявления в Болницата и да изпратят копие в стереостанцията със съобщението, че този човек се издирва за тежко престъпление.

Едва призори, когато се унасяше в сън, той се сети на кого принадлежи лицето. Беше не друг, а племенникът на Матю Келер. Остарял с шест години след последната си противна шегичка.

Изглеждаше досущ като чичо си.

Дъждът спря малко преди разсъмване, но Мат не го забеляза. Скрит под гъстите корони на водоразделните дървета, той продължаваше да спи непробудно. Само на няколко крачки от него започваше стръмнината Бета-Гама. Дотичал бе тук късно предната вечер, измокрен, подпухнал от кратката схватка, плувнал в пот и треперещ от студения вятър. Пред него стояха две възможности — да се притаи, или да се спусне надолу по склона. Мат предпочете първата. Заспа толкова дълбоко, че не би се пробудил, дори и да го бяха открили полицаите. Беше твърде изтощен за да се безпокои от подобни неща.

Събуди се към девет с ужасно главоболие. Устата му вонеше така, сякаш всички полицаи от Изпълнението се бяха разхождали с мръсни чорапи по езика му. Остана да лежи, загледан нагоре към клоните на дърветата, които неговите далечни предци бяха нарекли борове, докато се опитваше да си спомни.

Колко много неща бяха започнали и свършили само за една нощ. Сякаш изведнъж всички хора на този свят се бяха скупчили около него. Худ, Лени, четиримата мъжаги, подпийналият младеж от бара, веселякът, който веднъж откраднал въздушна кола, Поли, Хари Кейн и цяла джунгла от анонимни гласове и лица.

Всички бяха изчезнали. Човекът, от когото Мат все още носеше белег на шията си. Жената, която с такава лекота го бе забравила. И Лени! Как да си прости загубата на Лени?

Сигурно вече са мъртви. А през следващите няколко години ще се появят под формата на очи, кръвоносни съдове, органи, късчета от скалп…

Сега вече полицията ще търси само един човек — Мат.

Той седна и всичките му мускули застенаха болезнено. Изпълнителите сигурно са открили дрехите му в малката стаичка. Може ли човек да бъде разпознат по собствените си дрехи? И да не успеят, невъзможно бе да пресече гол и незабелязан Платото. На Земята можеше и да съществуват узаконени нудисти, но тук, на Планината Ягледай, те бяха изчезнала порода.

Не можеше дори да се предаде. Сега вече никой няма да му повярва, че е невинен. Трябва по някакъв начин да се снабди с дрехи и да се надява, че са го забравили. Мат се изправи и изведнъж отново бе завладян от спомените: Лени, Лени в мрака, Лени, осветена от лампата край леглото. Поли — момичето с тайната. Худ на име Джейхоук. Призля му и той се преви мъчително. Все пак успя да овладее спазмите, не без мъчително усилие на волята си. Усещаше черепа си като кънтящ барабан. Той се изправи и закрачи към края на водоразделната гора.