Дар от Земята

Вдясно и вляво покрай основата на стръмнината Бета-Гама бяха подредени водоразделни дървета. Над нея се издигаше плато Бета, но до там можеше да стигне само по моста, който бе на много мили от тук. Отпред се показа просторна поляна с няколко пасящи кози. Зад езерцето стърчеше покрив на къща. Почти можеше да се ориентира. До дома му имаше поне четири мили. Абсурдно бе да се прибере, без да го забележат.

Защо да не се върне в къщата на Хари? Лени бе споменала, че там има скривалище. А и тези, които се измъкнаха при набега… някои от тях също може да се върнат обратно. Сигурно ще се съгласят да му помогнат.

Ще се съгласят ли?

Длъжен е да опита. Близо е, може да пропълзи и да се крие в храсталаците. И да разчита на „късмета на Мат Келер“ — поне досега нито веднъж не му бе изневерявал.

Късметът наистина не му изневери — странният късмет, който сякаш скриваше Мат Келер винаги, когато не желаеше да го забелязват. След два часа се добра до къщата. Коремът и коленете му бяха позеленели от пълзенето.

Местността около къщата бе изпотъпкана и покрита с отпечатъци от колела. Изглеждаше, сякаш целият личен състав на Изпълнението бе взел участие в този набег. Мат не забеляза постове, но въпреки това продължи да се прокрадва с максимална предпазливост. Полицаи или бунтовници — и едните и другите с еднаква лекота биха могли да го застрелят. А дори и да се поколебаят за миг, не му се щеше да отговаря на въпроси от типа на: „Къде са ти гащите, приятелче?“

Вътре нямаше никой. Край една от стените се въргаляха два разбити почистващи автомата. Насред стаята зееше квадратен отвор, от който надолу се спускаше тясна стълба. Стените на гостната бяха изпъстрени със следи от куршуми. Картината бе съвсем същата и в мазето, където Мат се спусна.

Долу нямаше нито хора, нито мебели. По пода се виждаха тъмни петна, очертаващи местата, където до скоро са били поставени инструменти и машини с неизвестно предназначение. Сега от тях бяха останали само изпокъсаните проводници. Тук имаше три масивни метални врати — и трите бяха прогорени и разбити. Едната водеше към кухнята, другите две — към празни складове. Една от стените бе срината до основи, но това, което зърна зад нея, бе почти непокътнато. Това беше летяща въздушна кола, от този модел, който най-често използваха семействата на висшите членове на екипажа. Никога досега Мат не бе виждал подобна отблизо. Само дето тази бе затворена в мазе и по никакъв начин не можеше да полети. За какво му е дотрябвала на Хари Кейн кола, която не може да използва?

Може би тъкмо заради нея е бил организиран набегът. На колонистите бе строго забранено да използват въздушни коли. Но защо тогава не са забелязали изчезването й по-рано? Колата трябва да е била тук, когато са започнали да строят къщата.

Мат смътно си припомни една история, която бе дочул снощи. Нещо за открадната кола, която продължавала да кръжи над Платото, докато не й свършило горивото. Вероятно след това колата е паднала в мъглата, пред яростните погледи на безсилните изпълнители. Ами ако това е била само официалната версия? Ако горивото не се е свършило, колата само се е потопила на автоматичен режим в отровната мъгла, заобиколила е Платото и се е появила на друго място? За да бъде скрита в мазето на Хари Кейн.

Вероятно никога няма да узнае истината.

Душът все още работеше. Мат трепереше неудържимо, когато застана под него, но горещата струя бързо го сгря. Животът като че ли взе да става малко по-поносим. Така е винаги, когато поне за малко можеш да се пъхнеш под ободряващия душ.

Изведнъж Мат се сети за нещо, за което досега не се бе замислял и почувства как кожата му настръхва отново. Набегът беше толкова многочислен. Изпълнителите бяха заловили всички гости. Съдейки по следите навън те се бяха разположили доста рано, за да приберат дори първите, които си тръгват. Това означаваше, че в Болницата са били доставени най-малко двеста души.

Някои от тях със сигурност са невинни. Мат не се съмняваше в това. А изпълнителите се стараеха да бъдат изрядни в обвиненията си. Съдебните процеси протичаха на закрито, присъдите се обявяваха пост фактум, но все пак повечето бяха справедливи според действащите закони. Дори заподозрените се връщаха невредими от Болницата.

Пресяването им ще отнеме много време. Освен ако полицията не освободи всички, като остави за разпит само тези, които носят слухови апарати. Но разпитите също отнемаха време. Значи все още имаше надежда Лени, Худ и Поли да са живи. Разбира се не могат да избият всички веднага.

Мат заряза душа и намъкна дрехите. Беше ги открил в един гардероб, вероятно принадлежаха на Хари Кейн, защото гащетата бяха твърде големи, а ризата тясна. Поне на първо време ще свършат работа, реши Мат. Сега имаше по-важни проблеми за решаване.