Дар от Земята

— Трябваше да се сетя, че съществува начин да бъде изкарана от мазето. Кажете им да я свалят.

Геолозите (само не искайте да ви бъде обясняван смисълът на това понятие) смятат, че Планината Ягледай е геологически млада. Преди няколкостотин хиляди години кората на планетата започнала да се разтапя. Вероятно конвекционните течения във вътрешните слоеве докарали голямо количество силно нагорещена магма, която довела до разтапянето на кората, или може би тази роля е изиграл обхванат в пламъци астероид. При последвалото изстиване магмата започнала да се издига нагоре, издигала се и изстивала, отново се издигала и изстивала още повече, докато накрая над повърхността се оформило грамадно по размери плато със стъпаловидни хълмове и плосък връх. Височината му над общото равнище достигала четиридесет мили. Съвсем сигурно е, че като геологична структура платото е младо — невъзможно е една толкова нелепа аномалия да се съпротивлява твърде дълго на ерозийните сили в атмосферата на планетата.

И тъй платото било младо, с неравен контур. Общо взето северният му край е по-висок, достатъчно висок, за да поддържа един постоянно свличащ се надолу ледник и прекалено висок и студен, за да бъде удобен за заселване.

По-голямата част от реките и потоците се стичат на юг, за да се слеят накрая или с Мътното свлачище, или с Дългия водопад — и двете са прорязали дълбоки каньони през южните земи. Двата каньона завършват с живописни водопади, най-високите в цялата обитавана вселена. Реките текат на юг, но има и изключения, тъй като повърхността на Планината Ягледай е достатъчно неравна и начупена и представлява лабиринт от плата, разделени от дълбоки клисури и пропасти.

Някои от тези плата са плоски, други имат стръмни, почти отвесни склонове. Повечето от тях са разположени в южните земи. На север повърхността е набраздена от дълбоки, неравни пукнатини и езера с конусовидни легла — изобщо тези места биха затруднили дори някой опитен планински козел. Въпреки това някой ден тези райони ще бъдат заселени също както Скалистите планини на Земята, които сега са крайградска зона.

Бавноходите се приземили на юг, на най-високото плато в този район. Колонистите били принудени да се настанят на по-ниските плата. Макар и по-многобройни, те населявали по-малка територия, тъй като екипажът запазил за себе си въздушните коли и членовете му можели да си позволят къщи високо в планините, докъдето стигали без особени затруднения. Виж на колело далеч няма да стигнеш. Все пак плато Алфа е най-малко от всичките и затова отдавна показваше белези на презаселване.

Под себе си Мат виждаше гъсто застроени райони. Къщите се отличаваха невероятно една от друга по размери, цвят, архитектурен стил и строителен материал. За Мат, прекарал целия си живот зад стени от строителен корал, те изглеждаха като спомени от далечното минало, оживели картини от кинохрониките. Имаше дори цяла група от изоставени, полуразрушени коралови здания, всяко едно много по-голямо от обикновения дом на колониста. Две или три от тях не отстъпваха по размери на училището, в което бе учил Мат. Когато строителният корал пристигнал с поредната пратка от Земята, екипажът решил да го запази за себе си. После обаче му минала модата — изглежда завинаги.

Нито една от по-новите къщи долу не надвишаваше два етажа. Ако екипажът продължава да се множи със същото темпо, нищо чудно скоро и на тази планета да се появят небостъргачи. Далеч напред, от средата на едно почти безформено каменно-метално съоръжение стърчаха две високи кули. Без съмнение това беше Болницата. За щастие право по курса.

Всеки от сега изоставените бавноходи бил конструиран така, че да приюти, при съответните удобства, шестима екипарии и петдесет колонисти в хибернационно поле. Освен това всеки бавноход бе оборудван с трюм, два водогоривни реактивни двигателя и резервоар за водно гориво. Всичко това трябвало да бъде разположено в кух, двустенен цилиндър с формата на консервна кутия, чийто връх и дъно са като отрязани с отварачка. От аеродинамична гледна точка бавноходите представляват грамадни, овални летящи крила. В междузвездното пространство те се въртят около оста си, създавайки центростремителна гравитация във вътрешната си кухина, докато в кухината под външната обвивка са разположени кръстосани стабилизатори, съдържащи водородни балони за еднократна употреба.