Дар от Земята

Нямаше друга възможност да се изплъзне от преследвачите си, освен като се скрие в мъглата. Колкото по-бързо падаше, толкова повече се увеличаваше дистанцията помежду им.

В началото седалката се притисна към него с цялата мощност на двигателите — приблизително половината от гравитационната сила на планетата. Зад звуконепроницаемите стени пронизително засвири вятър. Въздухът се съпротивляваше с нарастваща сила, докато не уравновеси тягата на пропелерите и тогава Мат премина в свободно падане. И продължи да пада все по-бързо! Сега вече съпротивлението на въздуха започна да взима надмощие над тягата и Мат едва не се стовари върху покрива на кабината. Той вече подозираше, че принуждава колата да върши нещо, за което не е конструирана, но нямаше никаква представа колко отдавна е прекрачил чертата на нейните възможности. Когато въздушното триене започна да го измъква от седалката Мат вкопчи пръсти в облегалките и се огледа за нещо, за което да се хване. Едва сега забеляза поклащащите се колани. След като ги закопча, те не само му помогнаха да се стабилизира, но и му придадоха допълнителна увереност. Изглежда тъкмо за това бяха предназначени.

Взе да се стъмва. Дори небето под краката му потъмня и полицейските коли се скриха от погледа му. Толкова по-добре. Мат превключи всички ръчки на неутрална позиция.

Нахлулата в главата му кръв заплашваше да го задуши. Той завъртя колата в нормално положение. Налягането го притискаше в седалката със сила, каквато хората не помнеха от далечната епоха на примитивните химически ракети, но сега поне беше в поносими граници. Виж горещината ставаше все по-нетърпима. И болката в ушите. И вкусът на въздуха.

Той отново раздвижи ръчките. Искаше да спре полета.

Като стана дума за това, как ще разбере дали е спрял? От всички страни го обкръжаваше не рядка мъгла, а тъмна пелена, по която въобще не можеше да се съди за скоростта на падане. Отгоре мъглата изглеждаше бяла, отдолу — черна. Да се заблуди или изгуби тук би било направо ужасно. Добре че поне знаеше накъде е горе — над него светлината бе малко по-ярка.

На вкус въздухът бе като прегоряла гума.

Мат изтегли всички ръчки към себе си. В кабината продължаваше да прониква газ от външната атмосфера. Вдигна яката на ризата си и се опита да диша през нея. Положението се влошаваше. Зад пелената се мярна някакъв тъмен масив и Мат успя да завие тъкмо на време, за да не се вреже в стръмния склон на Планината Ягледай. Тя продължаваше да го следва от едната страна като безкрайна черна стена. Поне в сянката й щяха по-трудно да го забележат.

Мъглата взе да се разсейва. Той летеше право нагоре, към ослепителното слънце. Когато най-сетне реши, че всичко е наред и че въздухът става за дишане, той смъкна прозорчето. Колата подскочи настрани и едва не се преобърна отново. В кабината нахлу истински ураган. Въздухът беше горещ, тежък и влажен, но все пак ставаше за дишане.

Мат забеляза над себе си Платото и премести една от ръчките, за да намали скоростта. В стомаха му нещо подскачаше безспирно. За първи път откакто бе полетял с колата, имаше възможност да помисли за себе си. Първи се разбунтува стомахът му и направи опит да се преобърне наопаки. Сетне главата му поиска да се пръсне от рязката промяна в налягането, а ултразвуковите удари на изпълнителите напомняха за себе си с конвулсивно потрепване на мускулите. Все пак Мат съумя да задържи колата под свой контрол, докато не се изравни с ръба на Платото. На това място се издигаше висока каменна стена. Мат изкара колата над стената, задържа я така, че да увисне неподвижно във въздуха и започна плавно да я спуска.

Когато до земята оставаха четири фута той отвори вратата и се приготви да скочи. Усещаше непреодолима умора, струваше му се, че всеки миг може да изгуби съзнание. Огледа таблото, намери превключвателя „Земя — Въздух — Неутрално положение“ и внимателно го придвижи. Ръчката се изравни с делението „Земя“ и в същия миг той изпадна от кабината. Изпадна, защото колата излетя нагоре. Тя се издигна на около метър над повърхността и се плъзна бавно напред. Изглежда по време на своите експерименти Мат бе докоснал регулатора „Разстояние над повърхността“, така че сега колата бе преминала в наземен режим. Докато се опитваше да я достигне тя постепенно увеличаваше скоростта. Не след дълго стигна стената, опря се в нея и потегли назад. След още няколко подобни опита колата заобиколи близкия й край и се скри от погледа му.

Мат опря гръб в стената и се свлече надолу. Нямаше нищо против никога вече да не се занимава с въздушни коли.

Отново го налегнаха всички неприятни последствия от преживелиците през последния час — прилоша му, започна нова серия от конвулсии, стомахът напомни за себе си. Измина немалко време преди да почувства първите признаци на облекчение. Хубаво, че поне никой нямаше да го търси тук. На близо се издигаше някаква къща, на първи поглед съвсем изоставена. След още малко усилия Мат най-сетне успя да се надигне. Болеше го гърлото и усещаше противен вкус на жлъчка в устата си.