Дар от Земята

Нямаше ни най-малка представа колко време е необходимо, за да бъде разчленен един човек, а органите му — изпратени за съхраняване, но предполагаше, че ще е доста, ако работата се върши както трябва. Разбираше, че всяка минутка забавяне намалява шансовете да бъдат спасени участниците в снощната веселба. Поне засега те не бяха никак малки.

Освен ако Мат Келер не предпочете да живее с мисълта, че не е направил нищо за тях.

„Какво да направя? Да се добера до плато Алфа, където веднага ще ме застрелят? И да тръгна — как ще премина през строго охранявания мост?“

Обедното слънце сияеше в кристалночистия въздух над този добре уреден свят, рязко контрастиращ с полуразрушената коралова хралупа около него. Мат замря неуверено на прага, внезапно се обърна, върна се в гостната и се спусна в мазето. Дори и да е невъзможно той трябва да се увери лично в това. Мазето е било командният център на бунтовниците — ако изпълнителите бяха пропуснали някое оръжие, то ще е само тук.

В колата нямаше никакви оръжия, но затова пък се натъкна на интересна колекция от необясними на първи поглед следи. В разкъсаната й мантинела се виждаха отвори за яки метални болтове, закрепени право към голите стени, но тези болтове или бяха отрязани, или счупени. В багажника откри шест предполагаеми скривалища за оръжие. Имаше и специален сандък с гнезда за гранати, сега празни. Впрочем, кой знае — може би за сандвичи? Изпълнителите бяха прибрали всички оръжия, само колата бе оставена непокътната. Решили са вероятно да я приберат по-късно.

Мат се промуши в кабината и огледа контролното табло, но не видя нищо познато. Никога досега не беше сядал в такава кола. Върху таблото се спускаше заключващ капак, чиято бравичка беше разбита и зееше.

Отпуснат в мекото кресло, Мат си мислеше, че ако сега си тръгне, това ще е равносилно на отказване. Погледът му се спря на бутона с надпис „старт“, протегна нехайно ръка и го натисна. Дори не чу бръмченето на включения мотор.

Ударът го накара да подскочи като галванизирана жаба. Всичко се сля в един общ и светкавичен тътен. Дали пък Хари не бе минирал къщата? Не — Мат все още беше жив. Неочаквано го обля дневна светлина.

Дневна светлина.

Четирите фута земя над него бяха изчезнали. Виждаше се стената на къщата. Беше се наклонила. Хрумна му, че Хари Кейн може да се е увличал по поставяне на насочени подземни заряди. Какво ти увлечение, бил е направо гений! Нито един рудокопен червей не би свършил по-прецизно тази работа.

Дневна светлина. И едва доловимото бръмчене на мотора. Долови го едва сега, когато екотът от взрива взе да утихва в ушите му. Ако можеше само да вдигне колата право нагоре…

Без нейна помощ ще трябва да пресече един — не, два охранявани моста. Ако полети, затрудненията му отпадат. Стига преди това да не падне с колата.

Можеше, разбира се, да се прибере у дома. Няма да му обърнат внимание, въпреки нескопосаните дрехи. Колонистите не обичаха да си врат носовете в чуждите работи, оставяха тази досадна работа за полицията. А като се преоблече кой ще знае, че е бил един от гостите на купона?

Мат въздъхна и отново огледа контролното табло. Късно е да се отказва. Взривът, открил му пътя навън, бе като знамение, което не можеше да игнорира.

„Я да видим. Четири ръчки в нулево положение. Превключватели: 1–2, 1–3, 2–4, 3–4. Защо е трябвало да ги подреждат по двойки?“ Мат изтегли първата ръчка към себе си. Нищо.

Малък лост с три положения: „Неутрално“, „Земя“, „Въздух“. Мат го постави на „Земя“. Нищо. Ако същевременно беше задал разстоянието от повърхността в инчове пропелерите щяха да се завъртят. Но Мат не го знаеше. Той опита с „Въздух“.

Колата направи опит да се преобърне по гръб.

Озова се във въздуха още преди да го е осъзнал. Обхванат от ужас, Мат задърпа всички управляващи лостове и ръчки, опитвайки се да овладее побеснялата машина и да я задържи в хоризонтално положение. Земята долу продължаваше да се отдалечава, докато накрая овцете върху плато Бета се превърнаха в бели петънца, а къщите на Гама — в миниатюрни квадратчета. Едва тогава колата започна да се снижава отново.

Но дори сега Мат не си позволи да се отпусне.

Лостовете, обозначени с 1, 2, 3 и 4 бяха съответно левият преден, десният преден, левият заден и десният заден пропелери. Спускането на лоста 1–2 снижаваше носа на колата, лост 3–4 навеждаше кърмовата му част, 1–3 — лявата страна и 2–4 — дясната. Мат изравни полета и започна да си мисли, че е хванал бика за рогата.

Но как да лети напред?

Зърна два циферблата, обозначени като „Височина“ и „Завой“, но те не вършеха нищо. А и не смееше да упорства с опитите си. Тогава… да наведе колата напред? Тоест да премести лоста 1–2.

Така и направи — съвсем предпазливо. Корпусът на колата бавно се наклони напред. Още малко… и изведнъж колата се завъртя така, че Платото се изправи пред и над него като грамадна, непреодолима стена. Миг преди да се стрелне към тази стена Мат успя да изравни колата, почака, докато овладее нервите си и се зае със следващия опит.