Дар от Земята

— Ама и твоята не е лесна — засмя се игриво Лидия. — Прекарал си поне половината от живота си в търсене на доказателства за парапсихични сили на платото. И когато накрая откри истински екземпляр, той не иска да играе нашата игра.

— Ще ти призная кое наистина ме безпокои в случая с Мат Келер. Двамата с него сме израснали заедно. Никога не съм го забелязвал в училище, освен веднъж, когато направо ме вбеси. А през цялото време се е навъртал край мен. И все пак се оказах прав, нали? Парапсихичните способности съществуват и ние можем да ги използваме срещу Болницата.

— Можем ли?

— Лени притежава таланта да убеждава. Ако тя не съумее да го убеди, никой няма да успее.

— Най-малко ти, нали?

— Най-малко аз.

— Знаех си — рече Лени. — Трябваше да е в мазето.

Двете насрещни стени бяха накичени с най-различни дребни инструменти. По рафтовете бяха подредени бормашини, резачки, чукове, длета, отвертки…

— Младият Парлет явно се е увличал по дърводелство — промърмори Мат.

— Не е задължително. Може да е било само мимолетно хоби. Мат, прескочи насам. Мисля, че открих пилата, която търсехме.

Двайсет минути по-късно той разтъркваше освободените си от белезниците китки, доволен, че най-сетне може да почеше сърбящите го места. Без белезници ръцете му изглеждаха олекнали поне с десет фунта.

За Исус Пиетро периодът на очакване беше почти непоносим.

Отдавна бе приключил и този работен ден. От прозорците на кабинета гората с капаните изглеждаше като тъмно петно сред по-светлата, сивкава пелена на мъглата. Той позвъни на Надя и й каза да не го чака за вечеря. Нощната смяна вече беше застъпила на дежурство в Болницата, подсилена, по заповед на Кастро, с допълнителни постове.

Съвсем скоро ще настъпи времето да ги предупреди за онова, което той вече очакваше. Тъкмо в този момент се питаше как точно да им го каже.

Едва ли щеше да ги впечатли с поразителната вест, че петима от затворниците все още са на свобода и се укриват някъде на плато Алфа. Всички знаеха за бягството, а с издирването на бегълците се занимаваше специален отряд.

Исус Пиетро включи интеркома.

— Мис Лосен, свържете ме, моля ви, с интеркома на Болницата.

— Незабавно. — Мис Лосен никога не го наричаше „сър“. В жилите й течеше повече аристократична кръв, отколкото в неговите, а и зад нея стояха могъщи покровители от екипажа. За щастие тя се справяше чудесно с работата си. „Все пак, някой ден сигурно ще си имам ядове с нея…“

— Всички са на линия, сър.

— Говори Главата — произнесе Исус Пиетро. — На всички ви е известно, че вчера през нощта в Болницата е проникнал един колонист. Същият, заедно с още няколко затворници е напуснал пределите й тази сутрин. Разполагаме със сведения, че тази група се е занимавала с разузнаване защитните средства на Болницата, с цел подготовка на нападение, което ще бъде осъществено най-вероятно тази нощ… Някъде между този час и изгрев-слънце Синовете на Земята почти със сигурност ще предприемат атака срещу Болницата. На всички вас бяха раздадени карти, на които е указано местоположението на разположените днес допълнителни защитни приспособления. Запомнете ги и внимавайте да не попаднете в някой от капаните. Разпоредих се всички капани да бъдат заредени с максимална парализираща доза, която може да се окаже фатална. Повтарям — изходът може да бъде фатален… Вероятността колонистите да предприемат фронтална атака е твърде малка. Затова от всички вас се очаква повишено внимание към всякакви „случайни“, или „нетипични“ опити за проникване на територията на Болницата, дори на хора, носещи нашата униформа. Бъдете стриктни в проверката на удостоверенията. Ако забележите някой непознат, незабавно искайте да ви покаже документите си. Сравнявайте лицето със снимката. Бунтовниците не са разполагали с достатъчно време, за да подправят удостоверенията… И последно. Не се колебайте да стреляте в някой от своите — ако това се наложи.

Той изключи интеркома, почака мис Лосен да прекъсне връзката и й нареди да го свърже с енергийния отдел.

— Изключете енергоподаването във всички колонистки райони до утре сутринта — издаде заповед той.

Служителите в Енергетиката се гордееха със своята работа, смисълът на която бе непрекъснато подаване на електричество. Последваха гръмки протести.

— Изпълнявайте — прекъсна ги Исус Пиетро и изключи връзката.

Мислите му отново се върнаха към лелеяната мечта за превъоръжаване на всички изпълнители със смъртоносни игли. Само че тогава те щяха да се боят да стрелят един в друг. И което беше по-лошо — ще изпитват опасение от собственото си оръжие. Нито веднъж след подписването на Каузата за далечните светове на тази планета не беше прилагано смъртоносно оръжие. А и отровните игли бяха произведени толкова отдавна, че сигурно вече бяха изгубили своята ефективност.