Даровита

— Аз нанесох първия удар, Гидън. Седни.

— Щом си го ударила, значи те е обидил.

Катса скочи на крака.

— Стига толкова, Гидън! Да не мислиш, че се нуждая от закрилата ти!

— Гост в този дворец, напълно непознат…

— Гидън…

— Лорд Гидън — По се изправи и гласът му заглуши нейният, — простете ми, ако съм накърнил достойнството на вашата дама. Рядко имам честта да се изправя срещу боец от нейната класа и не устоях на изкушението. Пострадах повече от нея, уверявам ви.

Гидън не свали ръка от дръжката на меча, но лицето му поомекна.

— Съжалявам, задето ядосах и вас — добави По. — Определено трябваше да внимавам повече с лицето й. Простете ми. Допуснах непростима грешка.

Той протегна ръка пред масата.

Гневът в очите на Гидън се стопи. Пресегна се и пое ръката на По.

— Разбирате загрижеността ми — рече Гидън.

— Естествено.

Катса изгледа и двамата, стиснали ръце, вникнали в тревогите си. Недоумяваше как така Гидън се е оказал обиден. Как изобщо се е вписал в картината? За кои се вземаха да й отнемат битката и да я превръщат в разбирателство? Трябвало да внимава повече с лицето й? Прииска й се да ги цапне по главите. Без последващи извинения.

В този момент По срещна погледа й и тя не се постара изобщо да смекчи мълчаливата ярост, която излъчваше през масата към него.

— Да седнем — предложи някой.

Докато сядаха, По не откъсна очи от нейните. В изражението му не се четеше нито искрица веселие, нито следа от безочие. Устните му изписаха две думи — отчетливо, сякаш ги е произнесъл на глас: „Прости ми“.

Хмм…

Но Гидън си оставаше задник.

Шестнайсет членове на Съвета се явиха на срещата; Катса, Рафин, Гидън, Ол, съпругата на Ол Бертол, двама войници от отряда на Ол, двама шпиони, които работеха с него, трима лордове от обкръжението на Гидън и четирима прислужници — една жена от кухненския персонал, коняр, перачка и чиновник в съкровищницата на Ранда. И други в двореца помагаха на Съвета. Но най-често тези бяха представителите им. Понякога идваше и Бан, ако успееше.

Понеже свикаха срещата да изслушат лорд Давит, решиха да започват без предисловия.

— Съжалявам, но нямам представа кой е отвлякъл принц Тийлиф — подхвана Давит. — Знам, че предпочитате да получите такава информация. Но аз ще ви посоча кой не е замесен. Земите ми граничат с Естил и Нандър. Съседите ми са погранични лордове на крал Тигпен и крал Драудън. Тези лордове са съдействали на Съвета, а някои от тях другаруват с шпионите на Тигпен и Драудън. Принц Рафин, тези лордове са сигурни, че нито крал Тигпен, нито крал Драудън са замесени в отвличането на лиенида.

Рафин и Катса се спогледаха.

— Значи трябва да е крал Бирн Уестърски — заключи Рафин.

Оставаше само той, вярно, но Катса недоумяваше какви са подбудите му.

— Кажи ни кои са източниците на сведенията ти — настоя Ол. — И източниците на източниците ти, за да ги проверим. Ако информацията се окаже вярна, ще се доближим до истината.

Срещата не продължи дълго. В седемте кралства цареше затишие, затова Ол и другите шпиони щяха да се съсредоточат върху информацията на лорд Давит.

— Ще ни бъде от полза, принц Грийнинг — обясни Рафин, — ако ни позволите засега да запазим в тайна спасяването на принц Тийлиф. Не можем да гарантираме сигурността му, докато не знаем кой го е нападнал.

— Разбира се — съгласи се По.

— Но навярно е добре да загатнете с едно завоалирано съобщение — продължи Рафин — на семейството си, че той е невредим…

— Да, имаш право.

— Отлично — Рафин събра длани. — Нещо друго? Катса?

— Не — отвърна тя.

— Добре. — Рафин се изправи. — Това е засега, докато не научим нещо ново или докато спомените на дядо Тийлиф не се прояснят. Гидън, ще придружиш ли лорд Давит до покоите му? Ол, Хоран, Валер, Бертол, елате с мен. Ще минем по тайния коридор, Катса, ако не възразяваш, ще се изтеглим през спалнята ти.

— Вървете — отпрати ги Катса. — По-добре парад в спалнята ми, отколкото по дворцовите коридори.

— Принцът… — додаде Рафин. — Катса, ще отведеш ли принца…

— Да. Тръгвай!

Рафин застигна Ол и шпионите; войниците и прислужниците се сбогуваха и излязоха от стаята.

— Надявам се да си възвърнала силите си, Катса, след като на вечерята ти призля — отбеляза Гидън. — Изглежда си се възстановила, щом си се впуснала в битка.

Гласът му прозвуча насмешливо, но тя реши да се държи любезно с него пред По и лорд Давит.

— Да, благодаря, Гидън, лека нощ.

Гидън кимна и излезе с лорд. Давиш. По и Катса останаха сами. По се облегна на масата.

— Няма доверие, че сам ще си намеря пътя до стаята?

— Искаше да те заведа по таен коридор — обясни Катса. — Ако те видят да се скиташ из двореца по това време, ще плъзнат слухове. И най-дребното нещо тук се превръща в сплетни.

— Ясно — каза той. — Така е навсякъде.

— Дълго ли ще останеш тук?

— Бих искал да остана, докато дядо се почувства по-добре.

— Тогава се налага да измислим причина за присъствието ти тук — изгледа го Катса. — Защото всички знаят, че търсиш дядо си, нали?

По кимна.

— Ако се съгласиш да тренираш с мен — предложи По, — ще имам повод да остана.

Тя започна да изгася факлите.

— Накъде биеш?