Даровита

Дълъг син килим отвеждаше от вратата до трона на Ранда. Тронът бе поставен върху висока платформа от бял мрамор. Ранда — със сини очи и синя мантия — седеше върху трона. Лицето му — вкаменено, усмивката — замръзнала. От двете му страни стоеше по един стрелец с опънат лък. Стрелите им сочеха право към челото й, към мястото точно между синьото и зеленото й око. Още двама стрелци имаше в далечните ъгли на залата; също със заредени и насочени към нея лъкове.

Кралските стражи бяха строени от двете страни на килима — по трима един зад друг и с извадени саби. Обикновено Ранда свикваше десет пъти по-малко войници в залата, за нея обаче бе подготвил внушителен батальон. Докато оглеждаше залата обаче, на Катса й хрумна, че Бирн, Драудън или Тигпен щяха да се представят по-добре. Личеше си, че Ранда не е войнствен крал и не го бива много да подбира войски. Беше объркал всичко. Прекалено малко стрелци, прекалено много тромави мъже в тежки ризници, които щяха да се запрепъват едни в други, ако я нападнеха. Високи, широкоплещести мъже, чиито тела щяха да я скрият от стрелите. И въоръжени — всичките — със саби и с ками, препасани в коланите; саби и ками изцяло на нейно разположение, защото лесно щеше да им ги измъкне. А самият крал, издигнат високо върху трона, се намираше в отсрещния край на дългия син килим, опнат сякаш да насочва полета на острието й.

Разразеше ли се битка в тази зала, щеше да се превърне в кървава касапница.

Катса пристъпи напред, наострила слух и зрение да долови всяко движение на стрелците. Стрелците на Ранда бяха добри, но не притежаваха Дарба. Катса си позволи да съжали стражите зад гърба й. Наложеше ли се да отбягва стрели, клетниците бяха обречени.

Измина половината път до трона и вуйчо й извика:

— Спри! Не искам да доближаваш повече, Катса!

Името й се процеди от устните му като съскаща пара.

— Върна се в двореца без жена — продължи той. — Без зестра. Вдигнала си ръка срещу моя лорд и моя капитан. Как ще го обясниш?

Щом цял батальон войници не я смущава, защо този глас я вбесява толкова? Насили се да срещне презрителния му поглед.

— Не одобрих заповедта ви, кралю.

— Правилно ли чух? Не одобряваш заповедта ми?

— Да, кралю.

Ранда се облегна назад с още по-застинала усмивка.

— Колко мило! — възкликна той. — Наистина очарователно. Кажи ми, Катса, как си въобрази, че си в състояние да оценяваш заповедите на краля? Да ги обмисляш? Да си съставяш мнение? Допитвал ли съм се някога до теб?

— Не, кралю.

— Насърчавал ли съм те да споделяш с мен мъдрите си съвети?

— Не, кралю.

— Мислиш ли, че блестящият ти ум и забележителната ти проницателност са причината, поради която служиш в този дворец?

За това го биваше Ранда. Така бе успял да я задържи толкова дълго в клетката. Знаеше как да я накара да се чувства глупава и свирепа и да я превърне в куче.

Е, ако се налага да бъде куче, поне няма да е в клетката на този крал. Щеше да живее сама, да притежава злобата си и да прави с нея каквото тя пожелае. Усети как краката и ръцете й изтръпват в готовност. Присви очи. Не съумя да прикрие предизвикателството в гласа си.

— Защо си събрал тези мъже тук, вуйчо?

Ранда се усмихна невъзмутимо.

— Тези мъже ще те нападнат при най-малкото движение. А когато разговорът ни приключи, ще те придружат до тъмницата.

— Смяташ, че доброволно ще отида в тъмницата ти?

— Все ми е едно дали ще отидеш доброволно, или не.

— Мислиш ли, че тези мъже са способни да ме отведат там насила?

— Катса, оценявам, разбира се, уменията ти. Но дори ти нямаш шанс срещу двеста войници и най-добрите ми стрелци. Остават ти две възможности — килия или смърт.

Катса виждаше и чуваше всичко в залата. Кралят и стрелците му; изопнатите лъкове; войниците с извадени саби; ръцете й в червени ръкави, краката й под червени поли. Залата бе застинала, абсолютно неподвижна. Само дишането на мъжете и тръпките по тялото й нарушаваха мъртвилото. Тя задържа ръцете си отпуснати край тялото, за да ги виждат всички. Пое дълбоко дъх през буцата, препречила гърлото й. Буца, която разпозна като омраза. Мразеше този крал. Цялото й тяло бе настръхнало от ненавист.