Даровита

Стояха прегърнати и топлината лека-полека се връщаше в телата им. Катса легна до огъня, а детето се сгуши до нея и дори сгърчените й от болка ръце и крака не успяха да пропъдят съня.

Трета част Променящият се свят

Трийсет и първа глава

Странноприемницата се намираше в нещо, което тук, в Южен Съндър, минаваше за долчинка, но навсякъде другаде биха го нарекли гора. Между дъбовете и кленовете бе разчистено място за гостилница, конюшня, плевня и градина; дърветата оставяха достатъчно пространство на небето и слънчевата светлина отразяваше короните им в прозорците на околните сгради.

Странноприемницата не беше пълна с клиенти, но не беше и безлюдна. В Съндър потокът от пътници не секваше дори през зимата, дори в полите на планината. Конски каруци пренасяха на север бурета с монсийски сайдер, здрави дървени трупи от съндърските гори или лед от източните планини. Търговски кервани, натоварени с лиенидски домати, грозде и кайсии, лиенидски накити и украшения или риба, уловена в лиенидските морета, тръгваха на север от съндърските пристанища и доставяха стоката си чак в Мидлънс, Уестър, Нандър и Естил. А от южните кралства докарваха сладководна риба, зърно и сено, царевица, картофи и моркови — всичко, необходимо на горските обитатели. Билки, ябълки, круши и коне пътуваха до пристанищата, откъдето отплаваха с кораби за Лиенид и Монсий.

Сега в двора на странноприемницата чакаше търговец с каруца, натоварена догоре с бурета. Тропаше с крака и духаше в дланите си. По буретата нямаше надписи, дрехите на търговеца, палтото и обувките му бяха с неопределим произход; по сбруите на конете нямаше орнаменти, които да подсказват от кое кралство идва. Гостилничарят се втурна в двора. Следваха го синовете му, на които нареди да се заемат с конете. Извика на търговеца и дъхът му замръзна във въздуха. Търговецът изкрещя нещо в отговор, но недостатъчно силно, та думите му да стигнат до гъстата гора, опасваща долчинката, където се бяха спотаили Катса и Битърблу.

— Сигурно е от Монсий — прошепна Битърблу. — Идва от пристанищата и пътува към вътрешността на Съндър. Каруцата му е препълнена. Ако е дошъл от другите кралства, вече щеше да е продал стоката си. Освен ако не е лиенид, разбира се, но не прилича на лиенид, нали?

Катса прелисти картите.

— Няма значение. Дори да беше от Нандър или Съндър, не знаем кои друг е в странноприемницата и кой друг ще пристигне. Не бива да рискуваме, докато не разберем дали историите на баща ти са плъзнали в Съндър. Бяхме няколко седмици в планините, дете. Нямаме представа какво са чули тези хора.

— Слуховете едва ли са стигнали толкова далеч от пристанищата и планинския проход. А и странноприемницата изглежда откъсната от света.

— Вярно — съгласи се Катса, — но не бива да разпалваме хорското любопитство. Колкото по-малко знае Лек, толкова по-добре.

— Значи никоя странноприемница не е безопасна. Трябва да стигнем до Лиенид, без да ни види никой.

Катса не отговори, съсредоточена в картите.

— Освен ако не смяташ да убиваш всеки, който ни зърне — промърмори Битърблу. — О, Катса, гледай! Това момиче носи яйца! Готова съм на всичко за едно яйце!

Катса вдигна очи и видя едно гологлаво и разтреперано момиче да притичва от плевнята към странноприемницата, понесло кошница с яйца. Гостилничарят й помаха и я извика. Момичето остави кошницата под клонесто дърво и изприпка към него. Двамата с търговеца започнаха да й подават торба след торба, а тя ги нарамваше и препасваше, докато почти изчезна под товара. Заклатушка се към странноприемницата. Излезе отново и пак я натовариха.

Катса преброи дърветата между скривалището им и кошницата с яйца. Погледна измръзналите лехи в градината.

Прелисти още веднъж картите и извади списъка с помощниците на Съвета в Съндър. Приглади листа в скута си.

— Знам къде сме — обяви тя. — Недалеч оттук има град. На два дни път. Според Рафин тамошният бакалин е приятел на Съвета. Мисля, че ще успеем да стигнем невредими.

— Дори да е приятел на Съвета, лъжите на Лек едва ли са го подминали.

— Да — съгласи се Катса, — но се нуждаем от дрехи и информация. А на теб ще ти се отрази добре една гореща баня. Ако можехме да стигнем до Лиенид, без да прибягваме до ничия помощ, щяхме да го направим. За съжаление е невъзможно. Щом се налага да се доверим някому, предпочитам да е сподвижник на Съвета.

Битърблу се намръщи.

— Ти също се нуждаеш от гореща баня.

Катса се ухили.

— И аз се нуждая от баня. Само че не е задължително да е гореща. Изключено е да те натопя в някое замръзнало езеро. Ще се разболееш и ще умреш след всичко, което преживя. — Катса видя как гостилничарят и търговецът нарамват по няколко торби и се запътват към входа на странноприемницата и прошепна: — Чакай ме тук!

— Къде отиваш… — учуди се Битърблу, но Катса вече летеше от дърво до дърво.