Декамерон

— Сега, скъпи мои дружки, в деня, в който аз ви управлявам, не ми остана друго, освен да посоча новата кралица и нека тя подреди нашия и свой живот за следващия ден така, както намери за добре, за да можем да се забавляваме по най-достоен начин. Някой ще каже, че денят е още твърде далеч от нощта; но както е известно, човек не може да си подреди добро бъдеще, ако своевременно не вземе нужните мерки. Затова, за да може да бъде приготвено навреме всичко, каквото новата кралица счете необходимо за утрешния ден, аз решавам началото на всеки следващ ден да се брои от същия този час. Затова, в знак на уважение към оногова, който вдъхва живот на всяко нещо, и за наше утешение нека през следващия ден царството ни бъде оглавявано от младата и разумна Филомена.

И като изрекла тези думи, Пампинеа станала, свалила от главата си лавровия венец, положила го почтително върху главата на Филомена и първа се преклонила пред нея като пред кралица; после всички останали, заедно с тримата младежи, признали властта й. Филомена, която, докато я коронясвали за кралица, се била поизчервила от срам, си припомнила думите, казани преди това от Пампинеа, и за да не я сметнат за мекушава и наивна, най-напред утвърдила на длъжностите им избраните вече от Пампинеа хора, дала разпорежданията си какво да приготвят за сутринта и за следващата вечеря на същото място, където се намирали, и произнесла следното слово:

— Скъпи дружки, въпреки че Пампинеа ме посочи за ваша кралица повече от любезност, отколкото заради моите достойнства, аз не бих искала, като давам разпореждания как да прекараме времето си, да се ръководя само от моето мнение: държа и на вашето; и за да бъдете в течение на онова, което според мен би трябвало да се извърши, и за да можете след това да прибавите или отхвърлите нещо по ваше желание, ще ви изложа всичко с няколко думи. Мисля, че следях внимателно разпорежданията, които даваше днес Пампинеа; и трябва да кажа, че те бяха достойни за похвала и заедно с това имаха за цел да ни доставят развлечение; ето защо аз не смятам да ги отменям, докато не ни омръзнат от често повторение или по друга някоя причина. И така, следвайки вече установения ред, ние ще станем, ще отидем да се поразходим, а после, залезе ли слънцето, ще вечеряме на хлад, ще изпеем няколко песни и ще се позабавляваме; след това няма да е лошо да легнем да поспим. Утре сутринта ще станем още по хладина и ще отидем някъде, където всеки ще може да се развлича и забавлява както намери за добре; сетне, както сторихме и днес, ще се приберем в определения за обед час, ще поиграем и като станем от сън, както направихме и днес, ще се съберем тук да разказваме новели, от които според мен получаваме и най-голямо удоволствие, и най-голяма полза. Искам да добавя, че бих желала да поставя началото на нещо, което Пампинеа нямаше възможност да стори, тъй като беше избрана за кралица твърде късно: бих желала да поставя някои ограничения за онова, което ще разказваме, и да го определяме предварително, та да може всеки от нас да има достатъчно време да си помисли и да измисли някоя хубава новела на определената тема. Ако сте съгласни, нека темата за утрешния ден бъде следната: тъй като още от сътворението на света людете са ставали играчка на превратностите на съдбата — и така ще бъде, докато свят светува, — то нека всеки от нас разкаже по нещо за ония, които, след като са ставали жертва на какви ли не превратности на съдбата, са стигали до благополучен край, обратно на своите очаквания.

Дамите и младежите посрещнали с одобрение предложения ред и казали, че ще го спазват. Само Дионео се обадил, след като другите млъкнали:

— Мадона, и аз, като всички други, ще кажа, че посоченият от вас ред е чудесен и достоен за похвала; но като проява на особена милост от ваша страна, моля ви да ми дадете право, което бих искал да притежавам, докато се разтури нашата дружина, и което да бъде следното: нека упоменатото от вас нареждане не ме задължава да разказвам новела на определената за деня тема, ако аз не желая това, а да мога сам да си избирам за какво да говоря. И за да не си помисли някои, че настоявам за тази милост, защото не знам достатъчно новели, готов съм винаги да наемам думата последен.