Декамерон

Не много отдавна живял в Тревизо немец на име Ариго; той бил беден човек и пренасял срещу заплащане тежки товари на всеки, който се обръщал към него за подобна услуга; и всички го смятали за честен човек, който води свят живот. По тази причина — дали е вярно, или не, не знам — станало така, че като умрял, в часа на неговата смърт, както твърдят жителите на Тревизо, камбаните на най-голямата градска църква започнали да бият сами, без никой да се докосва до тях. Всички сметнали това за чудо и почнали да говорят, че Ариго е светец; жителите на града хукнали към къщата, където лежало тялото му, и го понесли като свети мощи към главната църква; после почнали да водят там куци, слепи и сакати — люде, поразени от всякакви болести, с всякакви недъзи, като че ли, докосвайки се до тялото на Ариго, всички те щели да оздравеят. Случило се така, че по време на цялата тази бъркотия и глъчка в Тревизо пристигнали трима наши съграждани: единият се казвал Стени, вторият — Мартелино, а третият — Маркезе; те посещавали дворовете на синьорите и развличали всички със своите смехории и с умението си да имитират кого ли не. Понеже идвали за пръв път в този град, като видели хората да сноват насам-натам, учудили се и попитали какво става; узнавайки каква е причината, решили и те да отидат да погледат. Оставили нещата си в една странноприемница, а Маркезе казал: „Добре де, ние искаме да видим тоя светия, но едно не ми е ясно: как ще се доберем до него, защото чух да казват, че площадът е заварден от немци29 и други въоръжени люде, докарани тук от синьора на града, за да не стават безредици; пък и разправят, че църквата била толкова претъпкана с народ, че никой вече не може да влезе.“

Тогава Мартелино, който искал да види всичко, възразил: „Нима трябва да се откажем заради това! Дума да не става! Ще измисля нещо и ще стигнем до светото тяло.“ Маркезе запитал: „Как?“ А Мартелино отвърнал: „Ще ти обясня. Аз ще се престоря на сакат, а вие двамата със Стеки ще ме придържате — ти от едната, той от другата страна, уж че аз не мога да вървя сам; вие ще кажете, че искате да ме заведете вътре, та да може светията да ме изцери, и всеки, щом пи види, ще се отдръпне и ще ни стори път.“

Маркезе и Стеки одобрили този остроумен начин. Без да се бавят, тримата излезли от странноприемницата и като стигнали едно усамотено място, Мартелино така се сгърчил целият — свил ръце, крака и пръсти, изкривил уста и цялото си лице, изблещил очи, — че заприличал на плашило; и нямало да се намери човек, който, щом го види, да не помисли, че това е сакат и нещастен. Маркезе и Стеки го вдигнали и с най-благочестив вид го понесли към църквата, като умолявали смирено всеки срещнат: „Сторете ни път, ради бога!“ Народът се отдръпвал и скоро, заобиколени от всеобщо внимание и съпровождани с викове: „Дайте път, дайте път!“, те стигнали до мястото, където било положено тялото на свети Ариго. Неколцина благородни мъже, които стояли наблизо, подхванали Мартелино и го вдигнали към тялото, за да може да изпита веднага целебното му и благотворно действие. Всички почнали да следят най-внимателно какво ще стане, а Мартелино, след като почакал да мине малко време, се престорил (нещо, което владеел до съвършенство), че отначало раздвижва един пръст, после китката на ръката, после цялата си ръка и така постепенно се изправил целият. Като видял това, народът вдигнал такава врява, възхвалявайки свети Ариго, че тя можела да заглуши и най-силния гръм.

Не щеш ли, наблизо се случил някакъв флорентинец, който познавал много добре Мартелино, но отначало, когато го докарали целия сгърчен и превит, не можал да го познае. Ала след като Мартелино се изправил, той прихнал да се смее и казал: „Бог да го убие! Когато го докараха, кой можеше да повярва, че на тоя човек нищо му няма?“ Неколцина граждани от Тревизо чули всичко и тозчас попитали: „Ама как така? Та нали беше целият схванат!“ Флорентинецът отвърнал: „Ами, схванат! Той винаги си е бил здрав и прав като всеки един от нас, само че, както и вие сами можахте да се убедите, притежава повече от всекиго умението да се преструва на такъв, какъвто пожелае!“