Декамерон

През това време Риналдо стоял бос, по риза, треперел и тракал със зъби (било много студено, валял непрестанен сняг) и не знаел какво да прави; като видял, че вечерният здрач бързо се спуска, почнал да се озърта, надявайки се, че все ще намери къде да се подслони, та да прекара нощта и да не умре от студ. Ала не съзрял нищо, тъй като наскоро в този край имало война и всичко било опожарено; тогава, гонен от студа, той хукнал към Кастел Гулиелмо; не знаел къде е избягал слугата му — там или някъде другаде, но се надявал, че ако успее да стигне дотам, Господ все някак си ще му помогне. Станало обаче така, че нощният мрак го заварил, кажи-речи, на цяла миля разстояние от замъка и той стигнал там много късно, когато вратите били вече залостени, а подвижните мостове — вдигнати, та не можал да влезе. Затова изпаднал в отчаяние, заплакал неутешимо и почнал да се озърта наоколо, търсейки къде да се подслони, та поне снегът да не го вали; така съвсем случайно съзрял някаква къща, издадена малко над крепостната стена на замъка, и решил да отиде там да се подслони и да дочака деня. Като стигнал под издадената част на къщата, забелязал една врата; тя била заключена и Риналдо, печален и навъсен, се свил пред прага на купчина слама, която насъбрал наоколо, оплаквайки се непрекъснато на свети Юлиан, че с вярата, която имал в него, съвсем не заслужавал такова отношение.

Но свети Юлиан го бил взел под свря закрила и скоро му осигурил много добър подслон. В крепостта живеела вдовица, нямаща равна на себе си по хубост, която маркиз Ацо обичал повече от живота си и я държал там, та да му е винаги под ръка. Тази жена живеела точно в къщата, под която Риналдо отишъл да се подслони.

Случило се така, че предния ден маркизът пристигнал с намерение да прекара нощта с вдовицата и тайно й пратил вест да му приготвят баня и хубава вечеря; но когато всичко било готово и вдовицата чакала маркиза, пред вратите на замъка пристигнал вестоносец и предал на маркиза такова известие, което го накарало веднага да потегли на път. Той пратил да кажат на вдовицата да не го чака и тозчас препуснал. Жената се поогорчила и като не знаела какво да прави, решила да се изкъпе в приготвената за маркиза баня, а после да се навечеря и да си легне. Отишла да се къпе, но банята се намирала близо до вратата, край която се бил свил клетият Риналдо, и жената чула как той хленчи и трака зъби, както правят щъркелите с клюн. Тогава тя извикала прислужницата си и й казала: „Я иди горе на стената и виж кой седи вън пред вратата; гледай да разбереш какъв е и какво прави там!“ Слугинята отишла, и тъй като въздухът бил чист и прозрачен, видяла Риналдо, който седял и треперел, както казахме, бос и по риза. Тя го запитала кой е, а Риналдо треперел толкова силно, че едва успявал да изговаря думите; той обяснил колкото се може по-кратко кой е, защо и как е попаднал там; после почнал да я моли жалостиво, ако е възможно, да не го оставя да умре през нощта от студ. Слугинята се трогнала, върнала се при господарката си и й разказала всичко; вдовицата също се смилила над него, и като си спомнила, че има ключ от същата тази врата, която маркизът понякога използувал за тайните си похождения, казала на прислужницата: „Иди и тихичко му отвори; вечерята е готова и няма кой да я яде, а има и къде да го подслоним.“

Прислужницата отправила много хвалебствия към дамата за нейната човечност, отишла да отвори на Риналдо и той влязъл; като го видяла, че целият е вкочанен от студ, вдовицата му рекла: „Човече, влизай по-скоро в банята, докато е още топла.“ Без да чака да го подканят още веднъж, Риналдо сторил това с най-голямо удоволствие; и след като се посгрял и посъвзел, сторило му се, че живее втори живот. Дамата наредила да приготвят за него някои от дрехите, останали от съпруга й, който бил починал неотдавна, а когато Риналдо ги облякъл, те така му прилегнали, сякаш му били шити по мярка; очаквайки по-нататъшните разпореждания на домакинята, той взел да благодари на Бога и на свети Юлиан, задето го отървали от ужасната нощ, която мислел, че ще прекара, и задето го довели в това, както му се сторило, чудесно убежище. След известно време, като си поотпочипала, вдовицата заповядала да запалят голям огън в камината на една стая, отишла там и запитала какво прави Риналдо. Прислужницата й отвърнала: „Мадона, той се преоблече и е много красив мъж, изглежда почтен и благовъзпитан.“ Тогава вдовицата казала: „Иди и го повикай да дойде тук да се навечеря край огъня, защото знам, че не е ял.“