Декамерон

Като влязъл в стаята и видял дамата, която му се сторила от знатен род, Риналдо я поздравил най-почтително и благодарил с най-изискани слова за добрината, която му направила. Тя го огледала, изслушала го и се убедила, че той наистина е такъв, за какъвто го представила нейната прислужница; после се обърнала към него най-любезно, поканила го да седне край огъня до нея и почнала да го разпитва как е попаднал там. Риналдо й разказал всичко от игла до конец. Вдовицата вече била научила някои подробности за случилото се още когато слугата на Риналдо пристигнал в замъка; затова повярвала на всичко, което той й разказал, разправила му какво знаела за неговия слуга и му обяснила как най-лесно ще може да го намери на следния ден. После масата била сложена, Риналдо си измил ръцете и домакинята го поканила да вечерят заедно. Риналдо бил едър и висок на ръст, имал хубаво и приятно лице, изящни и изискани обноски и бил на средна възраст; вдовицата го огледала добре и го харесала твърде много; нещо повече — тя почнала да го желае, защото, докато чакала маркиза да прекарат заедно нощта, у нея се събудили похотливи желания.

Когато се навечеряли и станали от трапезата, дамата се посъветвала с прислужницата си и я попитала дали ще постъпи добре, ако, след като била излъгана от маркиза, реши да се възползува от благото, което самата съдба й праща. Прислужницата разбрала желанието на своята господарка и я насърчила — доколкото можела и умеела — да го задоволи; затова, като се върнала край огъня, където била оставила Риналдо, домакинята започнала да му хвърля любовни погледи и да му говори: „Риналдо, защо сте толкова замислен? Нима сте седнали да се тревожите, задето няма да ви върнат коня и някакви си там дрехи? Горе главата, развеселете се! Чувствувайте се като у дома си. Ще ви кажа и друго: като ви видях с тия дрехи, които принадлежат на покойния ми съпруг, стори ми се, че виждам самия него, затова тази вечер пожелах поне сто пъти да ви прегърна и да ви целуна, и ако не се страхувах, че ще ви бъде неприятно, сигурно щях да го сторя.“

Щом чул тия слова и видял блясъка в очите на дамата, Риналдо, който не бил глупак, се приближил до нея с разтворени обятия и рекъл: „Мадона, като си помисля, че само благодарение на вас и занапред ще мога да се числя към живите и като си представя само от каква участ ме избавихте, смятам, че ще бъде недостойно от моя страна, ако не направя всичко възможно, за да ви доставя удоволствие; затова задоволете желанието си и ме прегърнете и целунете, а за мен да ви прегърна и целуна, ще бъде повече от удоволствие.“ От повече приказки нямало никаква нужда. Домакинята, която изгаряла от любовно желание, побързала да се хвърли в обятията му; след като се притиснала страстно до Риналдо и го целунала хиляда пъти и получила в отговор също толкова целувки, двамата излезли оттам и отишли в спалнята й, легнали си без всякакво колебание и чак докато почнало да се зазорява, удовлетворили много пъти страстта си.

Щом пукнала зората, станали — по желание на домакинята — и за да не може никой да разбере какво се е случило, тя му дала някакви много стари дрехи, напълнила му кесията с пари, помолила го да. пази всичко в тайна, показала му откъде да мине, за да намери слугата си, а после го пуснала да излезе през същата вратичка, през която влязъл вечерта.

Щом се съмнало, Риналдо си дал вид, че пристига отдалеч, влязъл в замъка, чиито врати били вече отворени, и намерил слугата си. После се преоблякъл в своите дрехи, които били в багажа, и тъкмо когато се канел да възседне коня на слугата си, станало чудо: тримата разбойници, които го ограбили предната вечер, малко след това извършили ново злодеяние, но били заловени и сега ги докарали в замъка. Те си признали всичко и Риналдо получил обратно и коня, и дрехите, и парите си; така не загубил нищо освен два пояса, за които разбойниците не могли да си спомнят къде са ги сложили. Затова, след като благодарил на Бога и на свети Юлиан, Риналдо яхнал коня си и се прибрал у дома си жив и здрав, а на следния ден тримата разбойници увиснали на въжето.

НОВЕЛА III

Трима млади мъже пропиляват лекомислено имота си и обедняват; изпаднал в отчаяние, техният племенник се прибира у дома си, но по пътя се запознава с един абат, който се оказва дъщеря на английския крал. Тя се омъжва за младежа, а той възвръща на чичовците си всички загуби и предишното им добро положение.