Декамерон

Когато Мартелино се явил пред синьора, разказал му всичко от игла до конец и го помолил, вместо каквато и да е друга милост, да го пусне да си върви, защото, докато не стигнел до Флоренция, все щял да си мисли, че е с примка на шията. Синьорът се смял много заради тази случка, подарил на тримата по една дреха и те, след като — противно на очакванията си — се отървали от голямата опасност, се прибрали живи и здрави у дома си.

НОВЕЛА II

Риналдо д’Асти бива ограбен и попада в К.астел Гулиелмо, където намира подслон у една вдовица; после бива възнаграден за понесените загуби и се прибира жив и здрав у дома си.

Дамите се смели много на патилата на Мартелино, за които разказала Неифила; от младежите най-много се смял Филострато, комуто кралицата наредила да продължи да разказва, тъй като седял до Неифила. Без да чака нова покана, той започнал:

— Прелестни дами, иска ми се да ви разкажа една новела за свети работи, примесени отчасти с бедствия и любовни приключения; и може би ще бъде полезно да бъде изслушана особено внимателно от ония, които бродят по несигурните пътеки на любовта; защото чам често се случва, ако човек не е прочел предварително молитвата на свети Юлиан,33 да намери лош прием, макар и да има удобно легло.

И така, по времето на маркиз Ацо да Ферара, някакъв търговец на име Риналдо д’Асти отишъл по свои работи в Болоня; не щеш ли, като си свършил работата и потеглил обратно, на излизане от Ферара по пътя за Верона той срещнал някакви люде, приличащи на търговци, които всъщност били разбойници и нехранимайковци. Той ги заговорил най-непредпазливо и тръгнал с тях. А те, щом разбрали, че е търговец, предположили, че носи със себе си много пари и решили при първия сгоден случай да го ограбят; но за да не възбудят у него никакви подозрения, престорили се на скромни и порядъчни люде, разговаряли с него за честност и благоприличие и — доколкото можели и умеели — се държали внимателно и смирено. А Риналдо сметнал, че тази среща за него е истинска сполука, тъй като бил тръгнал на път самичък, придружен само от един слуга на кон. Докато пътували — както често става при подобни случаи, — разговаряли ту за едно, ту. за друго, и от дума на дума стигнали до молитвите, с които хората се обръщат към бога; единият от разбойниците — а те били трима — запитал Риналдо: „А вие, почтени човече, кои молитви четете, като тръгвате на път?“ Риналдо отвърнал: „Право да си кажа, в тия работи хич ме няма, не ги разбирам много; зная само няколко молитви, предпочитам да си живея по старому и не му придирям много: но все пак имам навик, когато съм на път, сутрин, преди да тръгна от странноприемницата, винаги да казвам по веднъж «Отче наш» и «Аве Мария» в памет на бащата и майката на свети Юлиан, след което моля и бога, и него да ми помогнат да си намеря добър подслон за следващата нощ. Неведнъж досега по време на моите странствувания ми се е случвало да попадам на какви ли не опасности, но винаги съм успявал да ги избягна и да пренощувам на добро място, да намеря добър подслон; затова съм твърдо убеден, че свети Юлиан, в чест на когото казвам молитвите си, измолва за мен тази Божия Милост. Струва ми се, че ако не кажа молитвите си сутринта, и пътуването ми няма да е благополучно, и нощуването ми няма да е като хората!“

Разбойникът, който му задал въпроса, го запитал отново: „Казахте ли молитвата и тази сутрин?“ Риналдо отвърнал: „Да, разбира се.“ Тогава разбойникът, който вече знаел какво ще стане по-нататък, си рекъл: „Тая молитва ще ти потрябва, защото, ако не ни мине котка път, довечера май няма да спиш добре.“ А на него казал: „И аз, подобно на вас, много съм пътувал, но никога не съм прочитал тая молитва, макар и да съм чувал мнозина да я препоръчват; при все това винаги съм нощувал добре. И довечера може би сам ще се убедите кой ще прекара по-добре нощта — дали вие, дето сте прочели молитвата, или аз, който изобщо не съм я казвал. Вярно е обаче, че вместо нея аз казвам: Dirupisti или Intemerata или пък De profundis34, а те, както разправяше на времето баба ми, били молитви с чудодейна сила.“

И така, те продължили да пътуват заедно, като си бъбрели за най-различни неща, а разбойниците само чакали сгоден случай, за да изпълнят коварните си намерения; привечер, като стигнали отвъд Кастел Гулиелмо и се канели да прегазят една река, тримата решили, че късният час е удобен, а мястото — подходящо: уединено и закътано. Нахвърлили се върху търговеца, ограбили го, пуснали го да върви пеша, само по една риза, и на тръгване му викнали: „Хайде, върви и виж дали тая нощ твоят свети Юлиан ще ти намери добър подслон, а нашият светия сигурно ще се погрижи за нас.“

Прегазили реката и изчезнали.

Когато видял, че разбойниците се нахвърлили върху господаря му, слугата на Риналдо, който бил голям страхливец, вместо да му се притече на помощ, обърнал коня си и препуснал презглава; спрял се чак в Кастел Гулиелмо, където пристигнал вечерта и се разположил да пренощува, без да се погрижи за нищо друго.