Гино ди Тако, човек прочул се със своята жестокост и със своите грабежи, след като бил изгонен от Сиена и станал враг на графовете ди Сантафиоре, вдигнал на бунт цялото Радикофани против римската църква и като отседнал в това селище, заповядал на своите разбойници да ограбват всекиго, когото срещнат из околностите. По онова време папа в Рим бил Бонифаций VIII; при него дошъл абатът дьо Клюни, за когото разправят, че бил един от най-богатите прелати в целия свят; след известно време той се разболял от някаква стомашна болест и лекарите го посъветвали да отиде на минералните бани в Сиена, като го уверили, че там щял да се излекува; поради това, след като взел разрешение от папата, без да се тревожи от слуховете, които се носели за Гино, абатът тръгнал на път с голям керван коне и товарни животни и голяма прислуга. Щом узнал за пристигането на абата, Гино му устроил клопка, и то така, че да не може пиле да прехвръкне, и сгащил абата, кервана и цялата му свита в една тясна клисура. След това Гино изпратил при него най-хитрия от хората си, придружен от добра охрана, като му заповядал да предаде от негово име на абата, ако желае, да се отбие в замъка на Гино. Щом чул това, абатът кипнал от ярост и отвърнал, че не желае; после добавил, че няма никаква работа с Гино, че възнамерява да продължи по пътя си и че много му се иска да види кой би се осмелил да му попречи. Тогава пратеникът отвърнал най-учтиво: „Месер, вие се намирате в един край, където не се боим от друго освен от Всемогъществото Божие и където са премахнати всички отлъчвания и запрещения; затова бъдете така добър да изпълните волята на Гино.“
Докато те водели тоя разговор, цялата местност била обкръжена от разбойниците; поради това, щом разбрал, че и той, и хората му са попаднали в плен, възмутеният абат се отправил с пратеника към замъка, а свитата му и целият керван тръгнали след тях. Като пристигнали, по заповед на Гино абатът бил затворен самичък в една малка стаичка, мрачна и твърде неудобна, в отделна сграда, докато хората му — всеки според неговото положение — били настанени най-добре в замъка; а разбойниците прибрали и багажа, и конете, без да се докоснат до тях.
След това Гино отишъл при абата и му рекъл: „Месер, Гино, чийто гост сте, ме изпрати с молба да благоволите да му кажете накъде сте тръгнали и по каква работа.“ Абатът, който бил разумен човек, престанал да се държи високомерно и обяснил за къде пътува и по каква работа. Щом узнал причината, Гино излязъл и решил да изцери абата, без да е необходимо той да ходи на баните; затова наредил да охраняват добре и да почистват стаичката, и да поддържат силен огън в нея, и чак на другата заран отишъл отново при абата, като му занесъл две филии препечен хляб, завити в снежнобяла кърпа, и една голяма чаша, пълна с вино вернача от Корнилия, от същото вино, което абатът носел със себе си. Гино му казал: „Месер, на младини Гино е учил медицина; той твърди, че още тогава бил научил, че няма по-добър лек за стомах от тоя, който ще ви даде сега; лечението ще започне с тези неща, които аз нося, затова бъдете така добър да ги вземете и да се подкрепите.“ Абатът бил толкова изгладнял, че никак не му било до шеги, и въпреки че бил възмутен до дъното на душата си, изял хляба и изпил виното, а след това заговорил най-високопарно: задавал въпроси, седнал да дава и съвети и заявил, че много му се искало да се срещне с Гино. Гино го слушал търпеливо, на част от словата му не обърнал внимание, сякаш били празни приказки, на други пък отвръщал най-вежливо и заявил, че Гино ще посети абата в най-скоро време, щом това стане възможно; после си тръгнал и дошъл отново чак на следния ден, носейки пак толкова препечен хляб и толкова вино.
Тая работа продължила няколко дни, докато Гино не забелязал, че абатът почнал да яде от сушената бакла, която той бил донесъл нарочно и я бил оставил скришом в стаята. Тогава запитал абата от името на Гино как е стомахът му. Абатът отвърнал: „Струва ми се, че най-добре ще се чувствувам, ако успея да се измъкна от ръцете му, но сега най-голямото ми желание е да се наям, защото неговите лекарства напълно ме излекуваха.“ Тогава Гино заповядал да подредят с нещата, които абатът карал със себе си, една хубава стая за него и за свитата му и да приготвят голямо пиршество, на което заедно с хората от свитата да поканят и всички люде от замъка, а на следната заран отишъл при абата и му рекъл: „Месер, тъй като вече сте здрав, време е да излезете от болницата.“ После го хванал под ръка, завел го в приготвената за него стая и го оставил при свитата му, а сам той тръгнал да се разпореди пиршеството Да бъде наистина великолепно. Като видял хората си, абатът се поободрил и им разказал как е живял през тия дни, а те пък го осведомили, че с тях Гино се е отнасял най-внимателно. Като дошло време да седнат на трапезите, на абата и на всички останали били поднесени вкусни ястия и най-тънки вина, но Гино не бързал да се представи на абата.