Декамерон

След няколко дни Гино наредил да подредят целия багаж на абата в една зала, да поканят там и свитата му, после заповядал да докарат всички коне от кервана на абата, до последната дръглива кранта, в един двор, който се намирал точно под залата; щом свършил тая работа, той влезнал при абата и го запитал как се чувствува и дали се смята за толкова укрепнал, че да може да язди кон. Абатът отвърнал, че се чувствува много добре, че стомахът му е напълно оздравял и че той би се чувствувал отлично, ако би могъл да се измъкне от ръцете на Гино. Тогава Гино повел абата към залата, където се намирал целият му багаж и цялата му свита, и като го поканил до прозореца, откъдето той можел да види всичките си коне, рекъл му: „Месер, вие трябва да знаете, че Гино ди Тако, а това съм аз, бе принуден да стане пладнешки разбойник и враг на римския двор не защото има престъпна душа, а защото, макар и да е благородник, той бе разорен и прокуден от дома си и се видя принуден да брани и живота си, и благородното си звание от своите многобройни и мощни врагове. Но понеже вие ми изглеждате почтен човек, след като ви излекувах стомаха, аз не възнамерявам да постъпя с вас, както бих постъпил с някой друг, от когото — ако попаднеше в ръцете ми, както се случи с вас — щях да взема такъв дял от имуществото му, какъвто пожелая; от вас обаче ще поискам да се съобразите с моите нужди и да ми отделите от имуществото си толкова, колкото решите. Ето го, то е тук, пред вас, а конете ви са в двора, можете да ги видите от тоя прозорец. Вземете си всичко или част от него — както ви е угодно, а след това, ако искате — заминете, ако искате — останете, ваша воля.“

Абатът се учудил не малко, че един пладнешки разбойник може да изрече такива благородни слова; това толкова му харесало, че гневът И Негодуванието му се уталожили изведнъж, дори нещо повече — прераснали в благоволение; сърцето му се изпълнило с най-приятелски чувства към Гино, той се спуснал към него, прегърнал го и му рекъл: „Кълна се в Името Божие, че за да спечеля дружбата на човек като теб, такъв, какъвто те смятам сега, аз бих бил готов да понеса още по-големи оскърбления от тия, които, както мислех досега, ти причини на мен. Да бъде проклета съдбата, загдето те е принудила да се занимаваш с такъв недостоен занаят!“ После абатът наредил да подберат и вземат от вещите само най-необходимото, същото наредил и по отношение на конете, оставил всичко друго на Гино и се завърнал в Рим.

Папата научил за залавянето на абата и въпреки че не му било никак приятно, като го видял да се завръща, той го запитал имал ли е някаква полза от баните. Абатът се усмихнал и отвърнал: „Отче свети, още преди да стигна баните, срещнах един много добър лекар, който успя да ме излекува.“ После му разказал какво се е случило и папата доста се посмял; продължавайки своя разказ, абатът, подтикван от великодушие, помолил папата за една милост. Папата, който очаквал съвсем друго, отвърнал, че е готов да изпълни всякаква негова молба. Тогава абатът рекъл: „Отче свети, милостта, която искам да измоля от вас, е следната: да дарите отново с вашето благоволение моя лечител Гино ди Тако, понеже той наистина е един от най-достойните измежду всички смели и доблестни мъже, които познавам; що се отнася до злините, които върши, аз смятам, че вината не е толкова негова, колкото на съдбата; затова, ако вие промените съдбата му, като го осигурите с нещо, което би могло да му позволи да живее съобразно своето положение, не се съмнявам ни най-малко, че скоро и вие ще имате за него същото мнение, каквото имам аз.“

Като чул това, папата, който бил великодушен човек и ценял достойните люде, отвърнал, че щом Гино е такъв, какъвто му бил представен, той щял да стори исканото с най-голяма охота; после наредил на абата да съобщи на Гино да се яви веднага при него.

И така, Гино пристигнал в папския дворец, без да има от какво да се бои; след време папата преценил, че той наистина е достоен човек, помирил се с него и го направил приор на богатия орден на братята хоспиталиери110, като го посветил и в рицарски сан. В този си сан Гино останал до края на живота си, като приятел и на светата църква, и на абат дьо Клюни.

НОВЕЛА III

Митридан завижда на Натан заради щедростта му и тръгва да го убие; среща го и понеже не го познава, иска от самия него съвет как да извърши това, което е намислил; после; както Натан му е подсказал, го намира в една горичка, познава го, засрамва се и става негов приятел.

Като чули за станалото, на всички се сторило, че това е истинско чудо, сиреч духовно лице да прояви някакво великодушие. Когато разговорите на дамите по този въпрос стихнали, кралят заповядал на Филострато да продължи и той започнал така: