Ден нула

— Срещали ли сте се с нея някога? — попита Пулър.

— Не си спомням. Дори не съм сигурен в кой офис е работила. Не се занимавам с чиновниците.

Пулър потисна желанието си да забие този фукльо в близката стена.

— Колко офиса имате тук?

— Няколко.

— В неделя през нощта твоите хора са взривявали в близост до местопрестъплението, Роджър — побърза да се намеси Коул. — Защо в неделя и защо през нощта? За подобни дейности би трябвало да имате специално разрешение.

— Откъде да знам, по дяволите? — раздразнено я погледна Трент. — Аз не планирам взривяванията. За това плащам на други.

— Добре, ясно. Кои са тези други?

— Строс трябва да знае.

— Тогава ще поговорим със Строс — отбеляза с равен глас Пулър.

Трент не му обърна внимание.

— Искам да решиш моя случай и това е всичко — обърна се към Коул той.

— Ще го направя, Роджър — каза тя. — Но ако случайно не си забелязал, на главата ми висят и няколко неразкрити убийства.

— Писна ми от хора, които завиждат на успехите ми и ме превръщат в мишена — добави Трент, сякаш не я беше чул. — Това си е чиста завист, но никой не се досеща, че ако не бях аз, Дрейк отдавна нямаше да съществува. Единствено аз предлагам работа в района и тези загубеняци трябва да ми целуват задника!

— Със сигурност животът ви е труден, мистър Трент — отбеляза Пулър.

— А ти очевидно не разбираш какви качества са нужни, за да натрупаш състояние — каза Трент с мрачна физиономия. — Хората като теб се задоволяват с малко, но въпреки това си мислят, че други трябва да им дадат всичко онова, което им липсва. И то без да работят.

— Прав сте, сър — кимна Пулър. — Дори в този момент цяла армия мързеливци в Близкия изток си живеят живота благодарение на вашите данъци.

— Нямах предвид това — каза Трент и лицето му пламна. — Аз съм твърд поддръжник на нашата армия в чужбина.

— Разбирам, сър.

— А сега моля да ме извините, защото ме чака полет.

— От Чарлстън ли? До там има доста път.

— Не. Имам си собствен самолет.

— Ясно.

Трент излезе от стаята и затръшна вратата зад гърба си.

— Винаги ли е толкова любезен? — подхвърли Пулър.

— Просто си е такъв — сви рамене Коул.

— Наистина ли си проверила предишните заплахи срещу живота му? Разбра ли от кого са?

— Разследването приключи. А той е прав, че ти не бива да се месиш в неговите проблеми.

— Ти ме помоли да дойда.

— Очевидно не е трябвало да го правя.

— Толкова ли се страхуваш от него?

— Не искам да говоря по този въпрос, Пулър! — сопна се тя.

Вратата се отвори.

Не беше прислужницата, не беше Роджър Трент, не беше дори момичето, което Пулър зърна на стълбите. Жената беше дребна, тъмнокоса, с красиви фини черти, които изглеждаха твърде съвършени, за да са естествени. Дрехите ѝ бяха скромни, но от скъпи материи. Имаше самоуверено поведение, а очите ѝ със сигурност не пропускаха нищо.

Пулър вече беше виждал тези очи.

Погледна към Коул, после отново насочи вниманието си към жената.

— Как си, Джийн? — попита Коул.

— Добре съм — отвърна Джийн Трент. — А ти как си, сестричке?

32

Пулър продължаваше да мести поглед от Джийн Трент към Сам Коул и обратно. Не бяха близначки, дори не си приличаха много. Но при по-внимателно вглеждане беше очевидно, че имат роднинска връзка.

— Значи Сам е по-малката ви сестра? — подхвърли той.

— Да — кимна Джийн Трент. — С две години и два дни.

— Но хората си мислят, че тя е по-малката — подхвърли Коул.

— Защото се поддържам с масажи, имам личен треньор и специален готвач, Сам — уточни Джийн. — Докато ти по цял ден организираш засади, преследваш лошите и се храниш с боклуци. Всичко това ти се отразява.

— Сигурно — кимна Коул. — Значи имаме нови заплахи, а?

— Така твърди той.

— Не изглеждате разтревожена — отбеляза Пулър.

— Роджър не се разделя с бодигарда си, а тук ние сме достатъчно защитени. Освен това той има разрешително за оръжие и го използва. Хората тук не го обичат, но все още никой не го е нападал.

— След като казвате — сви рамене Пулър и се извърна към партньорката си. — Готова ли си да тръгваме?

— Да.

— Защо не дойдеш на вечеря? — подвикна сестра ѝ след нея, обърна се към Пулър и добави: — Вие също заповядайте.

— Защо? — обърна се Коул.

— Роджър ще бъде извън града, а племенницата ти отдавна пита за теб.

Пулър беше сигурен, че по лицето на партньорката му пробяга виновна гримаса. Тя явно не убягна и на сестра ѝ, която побърза да уточни:

— В осем и половина? Обикновено вечеряме късно.

— Добре — каза Коул.

— Страхувам се, че няма да бъда в тон, ако държите на официално облекло — обади се Пулър.

— Нищо подобно — усмихна се Джийн. — Тук всички предпочитаме лежерните дрехи. — Тя се обърна към сестра си и попита: — Накъде сте тръгнали?

— Ще гледаме как режат мъртъвци.

— Приятно прекарване.

Излязоха навън и се насочиха към патрулката на Коул.

— Как така пропусна да ме предупредиш за роднинските си връзки с това семейство? — попита Пулър.

— Толкова ли е важно?

— Кой знае, може пък да се окаже важно.

— Е, вече знаеш.

— Той е поне с десет години по-възрастен от нея. Втори брак?

— Не. Просто той се е оженил късно, а тя — рано.

— На стълбите зърнах една тийнейджърка.