Ден за изповед

Херкулес изкуцука до тъмната стена и взе нещо. Когато се върна, стискаше втора патерица.

— Стреляли са по теб…

Хари го изгледа с недоумение. Нищо не помнеше.

— Голям късмет си извадил. Пистолетът е бил малокалибрен. Куршумът рикоширал от черепа ти… Измъкнах те от канала.

Без да разбира, Хари го гледаше със здравото си око. Мозъкът му полагаше неимоверни усилия да осмисли нещата, сякаш се бореше да изплува от дълбок сън, да премине от някакъв безкраен кошмар към действителността. Кой знае защо, мислите му се насочиха към Мадлин и той я видя в черните води под леда с разперени ръце и крака, с разпиляна коса около главата. Запита се дали и за нея е било същото — прехвърляне напред-назад ту към страховитата реалност, ту към безчувствена дрямка, докато най-сетне е потънала завинаги в последния дълбок сън.

— Не усещаш ли болка?

— Не…

Херкулес се ухили.

— Заради нейните билки. Тя е циганска врачка. Аз не съм циганин, но се разбирам с тях. Разменяме туй-онуй. Правим си услуги. Така се уважаваме и нито аз крада от тях, нито те от мен. — Той се разкиска, после отново стана сериозен. — И от теб няма да крада, отче.

Хари го изгледа смаяно.

— Отче ли?…

— Документите бяха в сакото ти, отче Адисън…

Херкулес се подпря на патериците и протегна ръка настрани. Дрехите на Хари бяха прострени да съхнат върху грубо скованата закачалка наблизо. На земята под тях лежеше пликът, който му даде Гаспари. До него съхнеха личните вещи на Дани — обгорелият часовник, счупените очила, опърленото удостоверение от Ватикана и паспортът.

Херкулес изведнъж се плъзна като акробат надолу по патериците и седна до Хари както преди малко. Сякаш просто си бе придърпал стол.

— Имаме малък проблем, отче. Ти сигурно искаш да съобщя на някого какво те е сполетяло. Най-вероятно на полицията. Но още нямаш сили да ходиш, а аз не мога да кажа никому, че си тук, защото ще си разкрия жилището. Разбираш ли?

— Да…

— Засега си почивай. Ако е рекъл Господ, още утре ще си на крак и тогава върви, където искаш.

Със същата ловкост както преди малко Херкулес се изкатери нагоре по патериците.

— Напускам те за известно време. Спи и не се бой. Тук си в безопасност.

С тези думи той се завъртя и изчезна в мрака. Стъпките му прокънтяха в тунела, после се чу скърцане и шум на тежка врата.

Хари се отпусна по гръб и за пръв път усети, че е завит с одеяло, а под главата му има възглавница.

— Благодаря — прошепна той.

Отново чу глухия тътен и земята се разтресе — някъде далеч минаваше мотриса. После умората го надви, той затвори очи и престана да мисли за каквото и да било.

31

Бевърли Хилс, Калифорния, 9 юли, четвъртък, привечер

Байрън Уилис въздъхна дълбоко и остави телефона. Зави от булевард Сънсет по Стоун Кениън Роуд, включи фаровете на лексуса и лъчите им плъзнаха по обвитите с бръшлян зидове на изисканите имения, край които минаваше. Още не можеше да проумее станалото. Хари Адисън, неговият Хари Адисън, когото бе въвел във фирмата, когото обичаше като брат и кабинетите им бяха един срещу друг, изведнъж се оказваше беглец в Италия, преследван за убийството на римски детектив. А брат му бе обвинен в атентат срещу папския наместник. И всичко това връхлетя изневиделица. Като автомобилна катастрофа. Журналистите вече загряваха телефоните на кантората с молби за изявления.

— Мътните да ги вземат — гневно промърмори той.

Каквото и да бе станало, Хари щеше да се нуждае от помощ. Както и фирмата. Вместо да спи, тази нощ Байрън щеше да отбива журналистически атаки и да звъни на клиентите с обяснения и препоръки да мълчат пред репортерите. Същевременно щеше да търси Хари, за да му осигури най-добрите италиански адвокати.

Докато намаляваше скоростта, Байрън Уилис зърна отпред телевизионни коли и тълпа от журналисти, струпани пред оградата на дома му. Той натисна дистанционното управление за отваряне на решетката, изчака хората да се отдръпнат и подкара напред, като им махаше любезно и се правеше, че не чува въпросите. От другата страна спря да погледне дали някой не се е промъкнал след него. После продължи през мрака по познатата дълга алея, осветена от фаровете.

— По дяволите — изпъшка той.

Само за миг светът на неговия приятел се бе преобърнал с главата надолу. Това го караше още по-остро да усеща собственото си положение. Поредното заседание до късна вечер, поредното прибиране у дома по тъмно. Жена му и двамата му синове бяха в семейната планинска хижа в Сън Вали. Съпруга и двама синове, с които почти не се виждаше дори когато си бяха у дома, дори и през почивните дни. Един господ знаеше какво дебне зад всеки ъгъл. Животът бе тъй пъстър и човек трябваше да го изживее напълно, без да се отдава прекомерно на работата. В този момент Байрън реши, че щом уреди нещата с Хари — а той непременно щеше да ги уреди, — трябва да се отърве от повечето служебни задължения и да се отдаде на простичките житейски радости.