Детективска агенция „Private“. Берлин

Стресната, тя се огледа и потвърди. Крис живееше на втория етаж в апартамент на „Гутенбергщрасе“ в района Шарлотенбург. Малко скучен адрес за човек на годините на Шнайдер, но на него му харесваше, защото беше близо до зоологическата градина и парка, където ходеше често да тича.

Мати не беше ходила у Крис повече от шест седмици. Споменът за последното й идване се завърна с всичка сила, когато вкара ключа си във входната врата на сградата. Отпред имаше дворче с трева и цветни лехи — тази под апартамента на Крис бе прясно разорана, пликове с луковици на лалета бяха оставени до мотика и лопата. Върху тревата беше паркиран мотор BMW.

Мати се намръщи. Познаваше домоуправителя, свадливия Краус. Не беше останала с впечатление, че би допуснал мотоциклети в двора.

Отхвърли тези мисли и поведе Буркхарт по вътрешното стълбище до площадката на втория етаж. Поколеба се. Донякъде смяташе, че това място вече е забранена територия за нея, независимо от случилото се с Крис.

— Ключът не става за тази врата ли? — попита спътникът й. — Или се притесняваш, че Дитрих ще побеснее, ако разбере, че сме идвали тук?

— Майната му на Дитрих — каза Мати и вкара ключа в ключалката.

Завъртя сферичната дръжка и натисна вратата.

Глава 13

Коженият диван и столовете бяха прекатурени, тапицерията им нарязана, пълнежът измъкнат. Подът беше покрит с книги. Гардеробите бяха отворени, а съдържанието им — разпръснато навсякъде.

Мати долови миризмата на гниещ боклук и чу котешко мяукане.

— Сократ? — повика и влезе. — Ела, котенце.

— Това вече е местопрестъпление — обади се Буркхарт. — Не можем да влизаме.

— Това е разпердушинен апартамент — ядно отвърна тя. — Да видим какво са взели.

Спря се и нахлузи същите латексови ръкавици, които носеше в кланицата. Котката беше спряла да мяука.

Буркхарт се намръщи, но пристъпи вътре след колежката си.

Тя се промъкваше внимателно между отломките, сред които и счупени стъкла от рамки за снимки. Някои от снимките бяха на Крис и Мати, прегърнати, усмихнати, сякаш са най-щастливата двойка на света.

Как успя всичко да се обърка така?

Какво се случи? Чипът. Хакерската атака. А сега и преобърнатият апартамент. Но защо? С какво се беше захванал Крис?

Мати стигна нишата, където Крис често работеше от къщи. Видя лаптопа, разбит в пода, и клекна до него. Побутна парчетата с химикалка, без да обръща особено внимание на Буркхарт, който бе вдигнал от пода снимка на Крис с малко момче.

— Енгел, това да не е… — започна мъжът.

— По дяволите! — прекъсна го викът й. — Взели са твърдия му диск. Мамка му!

— Добре, значи вече знаем какво са търсели — Буркхарт остави снимката обратно на пода. — Да се махаме и да повикаме полицията.

Мати се изправи и мина покрай него.

— Ще взема котката. Чакай ме в колата.

Без да чака отговор, се отправи по коридора покрай кухнята, където мръсна посуда и кутии от тайландска храна допринасяха за ужасната воня. Спря да диша през устата и влезе в спалнята, боядисана в искрящо бяло.

Завивката също беше бяла. Както и завесите, издуващи се от поривите на вятъра и дъжда, които нахлуваха през отворените френски прозорци с изглед към двора. Дъждът мокреше килимчето пред тях.

Кошчето до леглото беше препълнено с хартия — едно от малкото в апартамента, които не бяха изпразнени. Мати го доближи и видя отгоре няколко смачкани листа.

Тъкмо взе единия, когато чу измяукване. Вдигна поглед към Сократ, сиво-черния котарак на Крис, изнизващ се от банята.

Пристъпи към него и се усмихна.

— Ето къде си бил!

Тогава видя отпечатъците от стъпки по мокрия килим.

Проследи ги с очи до гардероба непосредствено вдясно, пъхна смачкания лист в джоба си, пристъпи към котарака и бръкна за пистолета си, като в същото време заговори:

— Добро коте, Сократ. Гладен ли си?

Вратата на гардероба се отвори рязко навън.

Глава 14

Едър мъж с черни кожени дрехи и мотоциклетна каска се блъсна в лявото рамо на Мати и я събори.

Тя падна на килима до Сократ. Мъжът се опита да я изрита в корема, но тя го предвиди и се сви, така че ритникът уцели бедрото й.

Мъжът се метна с две крачки до прозореца и скочи.

Мати се изправи с усилие и извади пистолета си. Чу как двигателят на мотора изръмжа и се запрепъва към прозореца точно когато мъжът отпусна съединителя и отпраши към входа на сградата, с хвърчаща изпод гумите му трева.

Без да се замисля, Мати скочи.

Приземи се в мократа разорана леха и се претърколи встрани като парашутист. Видя Краус, който се появи от другата страна на двора с ужасено изражение и изкрещя:

— Мати!

Нямаше време за обяснения. Мотористът се измъкваше. Втурна се навън през главния вход с надеждата да види номера на мотора.

Мъжът ускоряваше в посока запад. Тя видя гърба и каската му, но не и номера.

— Мамка му!

Беемвето наби спирачки до нея и Буркхарт й викна от волана:

— Скачай!

Мати се метна на седалката до него и със свистящи гуми двамата изфучаха след моториста, който натисна спирачки и зави по „Английската улица“ на юг.