Детективска агенция „Private“. Берлин

Едва се зазоряваше, когато премина през огледалния коридор над парка. Лампите още не светеха. Беше дошла първа.

Или поне така си мислеше. Щом влезе във фоайето, за да пусне кафемашината, и светна една лампа, някой изръмжа високо.

Мати подскочи и погледна към дивана.

— Кой е там? — попита на немски.

Джак Морган се надигна от другата страна и се взря в нея със замъглен поглед.

— Не говоря немски, Мати. Колко е часът?

Подобно на мнозина германци, тя говореше гладко английски.

— Седем и десет. Джак, съжалявам, че не…

Собственикът на „Прайвит“ махна с ръка и се изправи. Беше с пилотско кожено яке, дънки и каубойски ботуши. Морган беше висок и слаб и винаги изглеждаше забързан нанякъде. Приглади тъмнорусата си коса и каза:

— Не се притеснявай. Нали казват, че е по-добре изобщо да не си лягаш?

Мати се усмихна. Харесваше Джак Морган. Беше умен, без да е надменен, притежаваше компанията, но не се държеше като Господ.

— Ти как си? — пристъпи той към нея.

Мати сви рамене и се зае да направи кафе.

— Добре, доколкото можеш да си добре, когато разбереш, че твоят… колега и приятел е изчезнал и е останал само изрязан от гърба му чип.

— Затова дойдох — съчувствено каза Морган. — Веднага щом научих.

— Кога пристигна?

— Преди около час. Тринайсет часа в самолета.

— Сигурно си скапан — съжали го тя и включи кафеварката. — Мога набързо да ти разкажа какво се случи, докато си летял насам. Искаш ли да хапнеш истинска закуска някъде?

— За момента кафето ми стига. — Морган седна на масата. — И ще се радвам на кратък доклад, но първо един въпрос, който ме тормози, откакто се качих на самолета — защо развалихте годежа си с Крис?

Мати изпуфтя и отмести поглед. Рядко говореше за личния си живот, освен с Катарина и леля си. Но шефът й беше летял тринайсет часа, за да й помогне да намери Крис. Реши, че най-малкото може да го възнагради с честен отговор.

Гласът й излезе променен:

— Малко след като ти ме нае, връзката ни се разви вихрено. Преди шест месеца се сгодихме. Но накрая открих, че Крис е човек с проблеми. Част от него беше недосегаема за мен, не ме допускаше до нея. Никога не говореше за детството си. Но от тези ранни години бе останало нещо, което не го оставяше на мира. Колкото повече време прекарвах с него, толкова по-ясно усещах колко голямо място заема тази тайна в душата му. Молех го да ми каже, но той отказваше. Накрая реших, че не мога да се оженя за човек, който крие в себе си толкова непознати неща, независимо че много го обичам. Нямаше да е честно спрямо мен. Нито спрямо сина ми Никлас.

— И отмени годежа?

— Той сякаш го очакваше. Каза, че не ме обвинява и че все още ме обича.

— Нямаш ли някаква представа каква тайна е криел?

— Знам само, че сънуваше кошмари. Появяваха се на вълни, на вълни. Разплакваше се, викаше майка си. Понякога крещеше името й.

— Питала ли си го за тези кошмари?

— Само ако исках да не ми говори няколко дни — отвърна Мати, наля кафе в голяма чаша и я подаде на Морган.

Той я взе.

— Знам, че е роден в Източен Берлин и че родителите му са починали, когато е бил осем-деветгодишен. Израснал е в сиропиталище някъде на село, нали?

Мати кимна.

— Не казва нищо повече на никого. Веднъж заяви, че миналото е най-добре да се забрави, но не смятам, че изобщо е забравял каквото и да е. Просто не искаше да разказва на никого.

Глава 22

Катарина Дорук дойде в седем и петнайсет. Доктор Ернст Габриел се появи в седем и половина, последван от Том Буркхарт.

С Мати разказаха на Морган какво са открили досега, включително за кланицата, за срещите с футболната звезда Касиано и с милиардера Херман Крюгер, уговорени от Крис в дните преди изчезването му, за многобройните телефонни обаждания до собственика на нощен клуб Максим Павел, както и до други хора.

За човек, работещ след едва няколко часа сън, Мати реши, че Морган взе много разумно решение, като раздели разследването в три посоки.

Катарина щеше да поеме по следите на Херман Крюгер.

След като пристигне от Амстердам малко преди обед, Даниел Брехт щеше да започне да работи по случая с Касиано с помощта на Морган. В миналото собственикът на „Прайвит“ беше провел няколко важни спортни разследвания. Брехт владееше шест езика, включително португалски, който пък беше единственият, който знаеше бразилецът.

Габриел щеше да проследи ходовете на Крис по-подробно, а Мати и Буркхарт — да продължат да следят официалното полицейско разследване и да докладват на останалите при нужда.

Мати и Буркхарт се приготвяха да тръгват към уговорената среща с Дитрих, но в този момент телефонът на следователката иззвъня. Беше самият главен комисар.

— Обаждам ви се по заповед на началниците ми — каза Дитрих с явно раздразнение в гласа. — Срещата ни в кабинета ми е отменена.

— Какво? — ядосано изохка Мати. — Нали казахте…

Дитрих я прекъсна:

— Това, което ще ви кажа, не е — повтарям, не е за публично оповестяване. Ясно ли е?

— Да — слисано отрони Мати.

Комисарят се прокашля.