Детективска агенция „Private“. Берлин

— Както можете да предположите, поради естеството на сградата открихме много следи от кръв. Толкова много, че реших да взема двайсет проби на случаен принцип и снощи ги пуснах за анализ. От двайсетте дванайсет бяха животински — четири от свиня и осем от крава. Останалите осем са човешки. Със съжаление ви съобщавам, че четири от пробите съответстваха на кръвта на Крис Шнайдер. Всички останали са от различни хора.

Мати замръзна, примигна и се опита да проумее думите му.

— Открили сте кръв от още четирима души, освен от Крис?

Дитрих се поколеба, изкашля се и продължи:

— Точно така, затова тази сутрин се връщаме в кланицата. Оказва се, че екипите ни от криминолози в момента са изключително заети. Въпреки че аз лично се противопоставям на това, моят началник ще се радва, ако криминолозите на „Прайвит Берлин“ ни помогнат да огледаме кланицата по-подробно.

— Ще дойдем до час — обеща Мати и затвори.

Глава 23

В десет часа и петнайсет минути Мати, Буркхарт, доктор Габриел и трима криминолози на „Прайвит“ влязоха в кланицата, понесли оборудване, включително ултравиолетови лампи, камери, термовизионни устройства и бутилки със сгъстен въздух с маркучи и струйници.

Хаупткомисар Дитрих вече беше пристигнал и ги очакваше с инспектор Сандра Вайгел и екипа криминолози на полицията.

— Ще ви зачислим част от пода и стената — обърна се към Габриел и го огледа с явно недоверие, след като ученият хипар свали якето си и отдолу се показа яркооранжев суитшърт с лика на Боб Марли.

Габриел се усмихна мило.

— Мисля, че площта е осемдесет на четирийсет метра.

— Горе-долу — отвърна главният комисар. — И?

— Да съкратим зоната на проучване — отвърна експертът криминолог. — Поне да добием представа за пълния размер на това, с което си имаме работа.

Дитрих го погледна подозрително.

— Как?

— Луминолова мъгла под свръхвисоко налягане, мое лично изобретение — отвърна Габриел, стегна по-здраво сивата си коса на опашка и я прибра под хирургическа шапка. После си сложи предпазни очила, взе бутилката под налягане и завъртя клапана. — Угасете прожекторите, моля.

Дитрих кимна към асистентите си. Те изключиха ярките светлини и помещението потъна в мрачни сенки. По покрива потропваха дъждовни капки.

— Започнете записа — обърна се Габриел към двама от техниците, които чакаха с видеокамери върху стативите си.

Главният учен на „Прайвит Берлин“ насочи спрея към западния край на сградата и натисна ръчката на дюзата. Фина мъгла от луминол, водороден пероксид и хидроксилна сол изскочи със съскане, разшири се до облак, полетя към гредите на тавана, потече по стените и падна на пода.

— Майко мила! — възкликна Буркхарт.

Ужасена и смаяна, Мати само кимна.

Сякаш гледаха изображения на галактики — десетки хиляди звезди в гроздове, петна и точици, хемилуминисцентни, сияещи в синьо, съзвездия от кръв.

Глава 24

Химическата реакция премина за по-малко от трийсет секунди.

Синьото сияние изтля и кланицата отново показа истинското си съсипано лице. Дори само обхватът на петната от кръв, показан от устройството на доктор Габриел, беше изумил всички и те мълчаха.

Освен Вайгел, която изхленчи:

— Навсякъде е, главни комисарю!

Дитрих се намръщи.

— Както казах снощи, Вайгел, сградата е била кланица. Луминолът само ни показва наличието на желязо в хемоглобина на кръвта. Не казва нищо за това откъде е самата кръв.

Доктор Габриел се намеси:

— При всички положения трябва да разделим помещението на части и да взимаме проби примерно на всеки десет сантиметра.

Дитрих не изглеждаше доволен, но кимна, не особено убеден.

— Смятам, че и на двайсет сантиметра ще свърши работа.

Мати затвори очи и пред погледа й заиграха сияещите в синьо следи от кръв. Една област изглеждаше по-наситена от останалите. Отиде до видеокамерата и пусна записа пак, за да се увери.

— Какво има? — попита Буркхарт.

Дитрих се беше отдалечил и говореше с един от криминолозите си.

Мати посочи светещите сини очертания на екрана.

— Виждаш ли, че тук е по-концентрирано?

Буркхарт погледна и кимна.

— Ето в този край.

Прегазиха през мръсотията и боклуците до въпросния ъгъл. На пода имаше желязна решетка. Светнаха с фенерчетата си към шахта с покрити със стомана стени, на чието дъно, някъде на около метър, имаше втора решетка, метална, с дупчици.

— Защо на дъното няма нищо? — попита Мати.

— Не те разбирам — отвърна Буркхарт.

— Това прилича на решетка на канал, като от кухненска мивка, нали? Целият под е страшно мръсен, а тук, като изключим няколко листа, е чисто.

Буркхарт се замисли и каза:

— Може би наистина е решетка, следователно отдолу има нещо. Да проверим.

Приклекна, промуши пръсти през пръчките на капака и го вдигна с изпъшкване.

Мати очакваше решетката да се измъкне от пода.

Но за нейно удивление, и решетката, и стоманената тръба, заварена за нея, излязоха заедно и разкриха зейнала дупка, от която се разнесе ужасяваща воня.

Глава 25

От дупката в пода на кланицата вонеше на урина и нещо още по-гадно.