Детективска агенция „Private“. Берлин

След точно девет минути двамата с Морган бяха в стаята от другата страна на коридора, право срещу резервираната от Павел. Знаеха и че собственикът на нощния клуб беше поръчал шампанско и хайвер.

Очакваше някого.

Брехт отвинти шпионката и вмъкна мъничка камера с оптично влакно и микрофон, която включи към предавател, свързан с айпада му.

— Аз ли плащам за това? — попита Морган и се просна на огромното легло, потиснат отново от мисълта за смъртта на Крис Шнайдер.

— Собствена технология — каза Брехт. — Ето го и румсървиса.

Морган гледаше как пристига количката с шампанското и хайвера. Павел отвори вратата и пусна сервитьора в стаята си. Човекът излезе след няколко секунди.

— Защо нямам такъв миникомплект за наблюдение? — попита Морган.

— Европейска технология — отвърна Брехт. — Още не е стигнала до Ел Ей.

— Забравих, че живея на края на вселената — измърмори Морган и закри очите си с ръка. — Ще подремна. Събуди ме, ако има нещо.

Собственикът на „Прайвит“ се унесе. Точно на ръба на съня, миг преди да заспи истински, Брехт го потупа по рамото.

— Павел си има гостенка.

Морган изръмжа и отвори очи. Със замъглен поглед фиксира айпада, който му подаде Брехт. Устройството показваше жена с дълъг тъмен шлифер и широка непромокаема шапка, застанала гърбом към тях пред отсрещната врата.

Дочуха приглушения глас на Павел:

— Кой е?

— Доставка за вас — отвърна жената с мек португалски акцент и се заигра с колана на шлифера си.

Чуха как резето изщрака и се освободи.

Жената се огледа в двете посоки, после се освободи от шлифера си с едно движение на раменете.

Морган рязко се изправи в леглото. Когато вратата се отвори, жената беше възхитително гола.

Очите на Павел се разшириха от удоволствие.

— Приемам доставката.

Гостенката пристъпи напред и потъна в обятията му. Вратата се затвори.

— Коя е тази богиня? — попита Брехт. — Не видях лицето й.

Морган тръсна невярващо глава.

— И аз не го видях, но веднага познах дупето като капка. Това, приятелю мой, беше Перфекта.

Глава 34

Когато входната врата на градската къща на Агнес Крюгер във Вилмерсдорф се тресна зад гърба на Руди, съпругата на милиардера възвърна самообладанието и излъчването си.

— Синът ми се представя за анархист и художник. Презира съпруга ми заради парите му — усмихна се кисело жената. — Но не отказва десетте хиляди евро, които Херман превежда в сметката му всеки месец.

Засмя се язвително и погледна Мати.

— Имате ли деца?

— Един син.

— И Руди е единствено дете — обясни Агнес. Замлъкна и продължи: — Но не сте дошли заради него.

— Не — потвърди Катарина. — Дойдохме, защото Крис Шнайдер е мъртъв.

Думите й шокираха съпругата на милиардера.

— Мъртъв? Как така? Беше толкова млад!

Катарина безпристрастно й изложи основни факти. Мати слушаше, сякаш информацията идваше от космоса, неразбираема дори за нея.

— В кланица ли? — изуми се Агнес Крюгер. — Защо?

— Не знаем — отвърна Мати. — Надявахме се, че ще можете да ни помогнете.

— Къде беше Херман през последните няколко седмици? — попита Катарина.

Домакинята им запремята кичур коса.

— Беше тук, в Берлин, през повечето време, ако не се лъжа. Попитайте секретарката му.

— Питахме я — отвърна Катарина. — Каза, че пътува по работа.

— Или за да навести любовниците си.

— Не живее ли тук с вас? — поинтересува се Мати.

Физиономията на Агнес потрепна с болка.

— Херман има стая тук. Спи в нея понякога. Идва и си отива когато си пожелае. Изобщо не му пука тук ли съм, или не — жената се вторачи в Мати, която някак си беше спечелила доверието й. — Да знаете, отначало не беше такъв. Или поне така си мисля. Убеждението, че всичко е простено, се появи с парите.

— Къде се запознахте? — попита Мати.

— Тук, в Берлин, малко след падането на Стената. Печелеше първото си състояние, като вкарваше възможно най-бързо платове в новоосвободения Изток. Бях му секретарка. Руди беше още бебе, първият ми съпруг ме беше напуснал, а… е, Херман го бива в приказките.

— И знае как да печели пари — отбеляза Катарина.

— Премина съвсем естествено към капитализма. Отиваше му.

— Не разбирам — каза Мати.

— Роден е в Източен Берлин, но щом Стената падна, се задвижи.

— Също като Крис.

Жената отново се вгледа в Мати.

— Бил ви е не просто колега.

За втори път през последното денонощие Мати се зачуди толкова ли е прозрачна, но отвърна:

— Бившият ми годеник.

— О, боже — съпругата на милиардера закри устата си с ръка. — Толкова съжалявам, фрау Енгел.

Мати кимна и преглътна на сухо — загубата пулсираше в цялото й тяло.

Настъпи тишина и по кожата й отново премина болезнено усещане, после Агнес Крюгер промълви:

— Значи смятате, че съпругът ми може да е замесен в смъртта му?

— Вие какво мислите? — попита Катарина. — Способен ли е на такова нещо? Би ли имал причина? Това, че Крис е научил за всичките му жени и е щял да ви разкаже, би ли могло да го подтикне към убийство?

Жената мълча известно време, после се извърна с отвращение:

— В това отношение синът ми е прав, душата на Херман е черна като катран. — После се стегна. — Трябва да знаете, че за мъжа ми се носят разни слухове.

— Какви? — попита Мати.